Определение № 257 от 16.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 850/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 299/ 24.11.2015 год. по т.д.№ 236 / 2015 год. на Великотърновски Апелативен съд, с което е отменено решение № 70/26.05.2015 год. по т.д.№ 176/2014 год. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК иск на касатора против [фирма], за установяване вземане на касатора към дружеството в размер от 25 125,62 лв. – наемна цена за ползване на елементи от стълбова разпределителна електрическа мрежа, за периода 01.01.2012 г. – 06.02.2013 год., както и на вземане в размер на 2 516,41 лв. – лихва за забава върху главницата,до 01.08.2013 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.295 ал.1 и ал.6 от ЗЕС, при превратно тълкуване на нормата и прилагането й в различен от вложения от законодателя смисъл – относима единствено за обекти от вида на изчерпателно изброените, но съставляващи публична, а не частна собственост. Оспорва и правилността на извода на съда, че дори да би било споделено даденото от въззивния съд тълкуване на чл.295 ал.1 ЗЕС,единствено възможността за ищеца / без да е възникнало в правния мир, по съответния за това ред / да придобие право на ползване върху линейни инженерни мрежи, вкл. на електроснабдяването и разпределението, не лишава сключен договор за ползването им по наемно правоотношение,от основанието му, съответно не обуславя нищожността на такъв договор за наем. Ответната страна - [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения, че формулираните въпроси касаят тълкуването на чл.295 ЗЕС – относително нова норма, по която няма формирана изобщо, още по-малко противоречива съдебна практика, поради което и не е обоснован допълнителен селективен критерий. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В хода на произнасяне по допускане на касационното обжалване, настоящият състав установи очевидна фактическа грешка,допусната в диспозитива на въззивното решение, досежно периода на разгледаната претенция за наемна цена – посочен в диспозитива като 01.01.2012 г. - 06.02.2012 год., а съгласно исковата молба и съобразно мотивите на въззивното решение - 01.01.2012 г. – 06.02.2013 год.. С оглед установеното и преди произнасяне по допускане на касационното обжалване, делото следва да се върне на въззивния съд за производство по реда на чл.247 ГПК. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение