Определение № 60302 от 05.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2951/2021 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба с вх. № 262652/21.06.2021 г. на Т. Д. Л. срещу определение № 260201/21.05.2021 г., постановено по частно възз. търг. дело № 129/2021 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, е потвърдено разпореждане № 260288/18.01.2021 г. по възз. търг. дело № 807/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната жалба с вх. № 271411/21.12.2020 г. срещу въззивното решение № 260179/11.08.2020 г., постановено по същото въззивно гражданско дело на окръжния съд. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира така подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С въззивното решение № 260179/11.08.2020 г., като е потвърдено първоинстанционното решение № 1209/06.03.2020 г. по гр. дело № 13261/2018 г. на Варненския районен съд (ВРС), е постановено следното: I) Признато е за установено в отношенията между страните по делото, че жалбоподателят Л. дължи на „Веолия енерджи Варна“ ЕАД, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, сумата 2 682.16 лв., от която: 1) сумата 1 454.75 лв., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода месец октомври 2015 г. – месец май 2016 г. включително; 2) сумата 288.28 лв., представляваща обезщетение (лихва) за забава за периода 01.12.2015 г. - 30.04.2018 г.; 3) сумата 426.96 лв., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода месец ноември 2016 г. – месец май 2017 г. включително; 4) сумата 50.75 лв., представляваща обезщетение (лихва) за забава за периода 01.01.2017 г. - 30.04.2018 г.; 5) сумата 19.44 лв., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за месец август 2017 г.; 6) сумата 1.14 лв., представляваща обезщетение (лихва) за забава за периода 01.10.2017 г. - 30.04.2018 г.; 7) сумата 434.72 лв., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода месец октомври 2017 г. – месец март 2018 г. включително; 8) сумата 6.12 лв., представляваща обезщетение (лихва) за забава за периода 01.12.2017 г. - 30.04.2018 г.; горните главници за незаплатена топлинна енергия са присъдени ведно със законната лихва върху тях, считано от 06.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението; като за общата сума е издадена заповед № 4434/07.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 8911/2018 г. на ВРС. II) Отхвърлени са предявените от жалбоподателя Л. срещу „Веолия енерджи Варна“ ЕАД насрещни осъдителни искове, както следва: 1) за сумата 2 332.14 лв., претендирана за връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като заплатена без основание за два отоплителни сезона 2013/2014 г. и 2014/2015 г. и събрана от доставчика при липса на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен договор, евентуално – при нищожно (неравноправно) договорена доставка поради противоречие с изискванията на закона; 2) за същата сума 2 332.14 лв., евентуално претендирана за връщане и на основание чл. 124, ал. 2 от ЗЗП, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като заплатена на отпаднало основание – събрана от доставчика по действащо към този момент договорно правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване; 3) за сумата 2 699 лв., претендирана на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, като обезщетение за претърпени вреди от прекратяването (развалянето) на договорните отношения между страните за отоплителния сезон 2015/2016г., които вреди се изразяват в това, че жалбоподателят Л. е бил принуден да намери алтернативно отопление, заместващо неполучената престация, с оглед развалянето на неизпълнения от доставчика договор. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като всеки един от разгледаните с него обективно съединени (първоначални и насрещни) искове за парични вземания е с цена до 5 000 лв. От това следва, че съгласно изричната препращаща разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното по настоящото дело въззивно определение на апелативния съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение