Определение № 246 от 26.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 391/2014 г.

По иск по чл. 47 т. 4 ЗМТА, предявен от Н. П. Г. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 27.06.2013 г. по в.а.д. № 108/2013 г. на АС при Б. - [населено място], производството по делото е приключило с Решение №107 от 08.10.2014 г. Подадената от Н. П. Г. - от [населено място] молба по чл. 303 ГПК за отмяна на постановеното от ВКС решение по иск с правно основание чл. 47 ЗМТА, не съдържа основание, на което молителят иска отмяна на решението, като от изложеното в молбата може да се приеме, че същата е с основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК. Молбата за отмяна на съдебното решение, постановено от ВКС, с което е разгледан иск с правно основание чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение, е недопустима. Съгласно чл. 47 ЗМТА отмяната на арбитражно решение става по исков ред, на посочените в закона основания, компетентен да разгледа иска е Върховният касационен съд - установен е в закона ред за защита срещу арбитражно решение, поради което не се прилагат способите за защита срещу неправилно съдебно решение - обжалване или отмяна на влязло в сила решение. Относно предвидения в закона единствен способ за отмяна на арбитражно решение по исков ред и само в хипотезите, по реда и в сроковете по чл. 47 ЗМТА, е създадената от ВКС съдебна практика:Р.№440/29.06.1994 г. по гр.д.№ 286/1994 г. на петчл.състав; Р.№ 151/19.06.2012 г. по гр.д.№ 553/2011 г. на ІV г.о. и Р.№131/05.06.2012 г. по гр.д.№ 1000/2011 г. на ІІІ г.о., постановени на основание чл.290 ГПК;Определение №355/27.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 203/2011 г. на III г.о., постановено на основание чл. 274 ал. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение