Определение № 622 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 6438 от 20.03.2023 г. на А. Б. М. срещу определение № 537 от 27.02.2023 г. по в.гр.д.№ 231 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, 8-ми граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на А. Б. М. за допускане на обезпечение на предявените от нея осъдителни искове, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху посочени в молбата й от 20.02.2023 г. имоти на ответниците М. С. Ж. и К. Н. М.. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е бил уведомена за обжалвания съдебен акт на 16.03.2023 г., а частната жалба е подадена на 20.03.2023 г./ и срещу съдебен акт /определение за отказ да се допусне обезпечение/, който подлежи на обжалване пред ВКС като втора съдебна инстанция по искането съгласно чл.396, ал.1ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: За да постанови обжалваното определение за оставяне без уважение искането на А. Б. М. за обезпечаване на предявените от нея осъдителни искове, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху посочени в молбата й от 20.02.2023 г. имоти на ответниците М. С. Ж. и К. Н. М., съставът на Софийския апелативен съд е приел, че не е налице една от предвидените в чл.391, ал.1 ГПК предпоставки за уважаване на тази молба: исковете да са подкрепени с убедителни писмени доказателства, тоест да са вероятно основателни. Постановеното от Софийския апелативен съд определение е правилно. Като е взел предвид събраните по делото доказателства и постановеното вече решение на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове, което решение е предмет на въззивната жалба на А. М. до Софийския апелативен съд, съдът правилно е преценил, че към момента на постановяване на определението му предявените искове не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Произнасянето на съда една седмица след подаването на молбата за допускане на обезпечението не води до неправилност на обжалваното определение. Дори и в този случай да е допуснато процесуално нарушение във връзка с неспазване на предвидения в закона срок за произнасяне на съда /чл.395, ал.2 ГПК/, това нарушение не е съществено /тъй като не се отразява на правилността на постановения от съда акт по искането за допускане на обезпечение/ и предвид на това не е основание за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Извършените, респективно неизвършените процесуални действия на постановилия обжалваното определение състав на Софийския апелативен съд, които са по същото дело, но във връзка с разглеждането на въззивната жалба на А. М., а не на молбата за допускане на обезпечението, също са без значение за решаване на въпроса дали обжалваното определение е правилно. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение