Решение № 4121 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 114/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пазарджик чрез процесуалния представител юрисконсулт Банкатев, против решение № 5104/11.11.2025 г. по адм. дело № 1158/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена негова писмена покана с изх. № РД 13/РД-25ПП-72/26.09.2024 г. за възстановяване на сума, получена от Многопрофилна болница за активно лечение „Здраве“ ЕООД гр. Велинград без правно основание. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, че по отношение на описаните случаи в писмената покана не се установява нарушение на чл. 321, т.7 от НРД за МД 2023-2025г, базиран на заключението на съдебномедицинската експертиза по делото. Според касатора съдът не е изложил собствени мотиви и не е обсъдил всички негови възражения, с което е нарушил правото му на защита. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената писмена покана. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът – „Многопрофилна болница за активно лечение Велимед“ ЕООД (с предишно наименование МБАЛ „Здраве-Велинград“), ЕИК 200143491, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул.“Съединение“ №49, чрез адв. Семерджиева в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че правилно административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като е направил подробен и аргументиран анализ на доказателствата по делото. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена кат осе присъдят направените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Пазарджик е писмена покана № 13/РД-25ПП-72/26.09.2024 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, с която на основание чл.76а, ал.1 и ал. 3 от ЗЗО „МБАЛ Здраве-Велинград“ ЕООД е поканено в 14-дневен срок да заплати неоснователно получена сума в общ размер на 4 212лв. за това, че е допуснало пациентите по ИЗ № 1294/2024г., ИЗ №1587/2024г. и ИЗ № 1853/2024г. да бъдат дехоспитализирани без да бъде удостоверено и отразено в медицинската документация извършването на медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. От фактическа страна е прието за установено, че между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Пазарджик, и „МБАЛ Здраве-Велинград“ ЕООД е сключен договор № 13/РД-29-430/07.11.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК. Със заповед № РД-13/РД-24-451 от 22.08.2024г. на директора на РЗОК - Пазарджик е разпоредено извършване на тематична проверка на „МБАЛ Здраве-Велинград“ ЕООД със срок от 22.08.2024 г. до 23.08.2024 г. и със задача – контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ за съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2023-2025 г. по ИД № 13/РД-29-430/07.11.2023г. Определените контрольори са извършили наредената проверка, резултатите от която са обективирани в протокол № 13/РД-24-451-1 от 27.08.2024г. и протокол за неоснователно получени суми № 13/РД-24-451-2 от 27.08.2024 г. Констататирано е, че пациентите по ИЗ № 1294/2024г., ИЗ №1587/2024г. и ИЗ № 1853/2024г, хоспитализирани по КП 50.1, са дехоспитализирани без да е изготвено и отразено медицинско заключение за липса на медицински риск при приключване на болничното лечение, изискуемо съгласно т. 7 от структурата на КП 50.1. Против протокола за неоснователно получени суми е постъпило възражение от изпълнителя на медицинска помощ и е последвало издаване на процесната писмена покана, с която на основание чл.76а, ал.1 и ал. 3 от ЗЗО „МБАЛ Здраве-Велинград“ ЕООД е поканено в 14-дневен срок да заплати неоснователно получена сума в общ размер на 4 212лв. за това, че е допуснало пациентите по ИЗ № 1294/2024г., ИЗ №1587/2024г. и ИЗ № 1853/2024г. да бъдат дехоспитализирани, без да бъде удостоверено и отразено в медицинската документация извършването на медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. По делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебномедицинска експертиза. От него се установява, че при тримата пациенти по процесните ИЗ №1294/2024г., ИЗ № 1587/2024г. и ИЗ № 1853/2024г. е спазен диагностично-лечебният алгоритъм на КП 50.1, спазен е минималният болничен престой, изпълнени са изкискванията за завършеност на клиничната пътека, приложеното медикаментозно лечение е съобразено със състоянието на пациентите, както и е определен следболничният режим. Според вещото лице индикациите за хоспитализация и дехоспитализация по КП 50.1 също са спазени. В ИЗ/епикризите на пациентите са посочени признаците – подобрено общо състояние, неврологична симптоматика; уточнена топика; стабилна хемодинамика и сърдечна честота; без данни за възпалителен процес оценено комплексно, които по мнението на експерта, разгледани в тяхната съвкупност, следва да се тълкуват като заключение за липса на риск при приключване на болничното лечение. След като е обсъдил поотделно и в своята съвкупност представените в хода на съдебното производство относими доказателства и е кредитирал с доверие заключението на експертизата, първоинстанционният съд е изложил аргументи, че процесната писмена покана е незаконосъобразен административен акт. Приел е, че е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, мотивирана е и административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. При преценка за материалната й законосъобразност обаче е обоснована тезата, че не е налице хипотезата на чл. 321, т. 7 от НРД за МД за 2023 - 2025г, защото по делото се съдържат достатъчно медицински данни, от които може да бъде направен извод за липсата на медицински риск. Решението е валидно, допустимо и правилно. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база правилно възприетите факти, при стриктно спазване на изискването по чл. 172а, ал. 2 от АПК и напълно се споделят от настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение. На спорния по делото въпрос, а именно дали болничното заведение е спазило алгоритъма при дехоспитализация по КП 50.1 за всеки от тримата пациенти по ИЗ, е даден убедителен отговор. Разпоредбата на чл. 55, чл. 2, т. 3 ЗЗО вменява в задължение на изпълнителите на медицинска помощ да изпълняват изискванията и условията за нейното предоставяне по съответните клинични пътеки, съобразно НРД и индивидуалния договор. В нормата на чл. 321 от НРД за МД 2023-2025г са посочени основните компоненти на клиничните пътеки, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, като в т. 7 е предвидена дехоспитализация при определяне на следболничен режим. Обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация, съгласно алгоритъма на всяка КП. В алгоритъма на КП 50.1 се изисква като условие за дехоспитализицята на пациентите те да са в състояние, което изключва медицински риск от приключване на болничното лечение. Действително в документацията на нито едно от трите ИЗ не е вписано при дехоспитализацията на пациента изрично медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. Важно е да се отбележи обаче, че медицинската документация съдържа достатъчно информация за анамнестичните, клинични и параклинични данни, проведената терапия, постигнатия лечебен резултат, и описание на състоянието при изписването на пациентите, което е позволило на вещото лице да потвърди категорична липса на медицински риск от дехоспитализацията им. Заплащането на реализираната болнична помощ от НЗОК съгласно чл. 381, ал. 1, т. 3 НРД за МД 2023-2025 се извършва тогава, когато са спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и когато са изпълнени условията за завършена КП. По гореизложените съображения за наличие на достатъчно медицински данни подобряване на статуса на пациентите, при това интерпретирани от специалист в хода на съдебното производство, първоинстанционният съдът правилно е преценил, че писмената покана е материално незаконосъобразна. В случая липсата на изписване в ИЗ на заключение, че няма медицински риск от приключване на болничното лечение по трите истории на заболяванията, не съставлява нарушение на чл. 321, т.7 от НРД за МД 2023-2025г. По тези съображения настоящият състав намира, че решението е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се присъжда своевременно претендираното и доказано по размер адвокатско възнаграждение, възлизащо на 511.28 евро за настоящата инстанция на основание договор за правна защита и съдействие от 06.12.2025 г, платимо от Национална здравноосигурителна каса (юридическото лице, в чийто състав е административният орган, издал оспорения акт). Възражението за прекомерност на възнаграждението е немотивирано и не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение