Определение № 441 от 05.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Х. със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Л. Паунова и адвокат Н. А., срещу въззивно решение от 15.12.2015 г. по гр. дело №3789/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.05.2015 г. по гр. дело №748/2013 г. на Пернишкия окръжен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.69 СК по иска, предявен от И. М. И., че А. С. Х. е биологичен баща на роденото на 21.05.2013г. в [населено място] от И. М. И. дете М. И. И.. Въззивният съд е приел, че от двете приети по делото медицински експертизи, изготвени съответно при изследване на 12 Д. – маркери и 23 Д. – маркери се установява, че крайната вероятност за бащинство на А. С. Х. е 99.999999999524%. От приетата гинекологична експертиза е установено, че разширеният период на зачеване на детето е от 26.08.2012 г. до 23.09.2012 г., а стесненият период на зачеване е от 07.09.2012 г. до 11.09.2012 г. От показанията на свидетелката по делото се установява, че ищцата се запознала с ответника през 2012 г., от когато започнали да поддържат близки контакти, прераснали в интимни отношения между тях. Свидетелката познавала ищцата повече от 15 години и много се зарадвала, когато разбрала, че те двамата са заедно. Спомня си, че отишли заедно тримата на ресторант и по време на вечерята ищцата му съобщила, че е бременна. Първоначално той много се зарадвал и дори помолил свидетелката да се грижи за И., тъй като имал лични здравословни проблеми. След съобщаването за бременността на ищцата, ответникът намалил контактите с нея и впоследствие се отдръпнал напълно. Когато тя била приета в болницата, той изобщо спрял да си вдига телефона и на практика изчезнал. Според въззивния съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства, следва несъмнен извод, че ответникът е биологичен баща на детето М. И. И. Ответницата по касационната жалба И. М. И., [населено място], не е заявила становище. Ответницата М. И. И. чрез особения си представител адвокат Г. М. оспорва жалбата. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това дали приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, с която ответникът не се изключва като вероятен баща на роденото от ищцата дете, представлява абсолютно основание за уважаване на иска по чл.69 СК. Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 15.12.2015 г. по гр. дело №3789/2015 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос е неотносим, защото в случая съдът не е приел, че заключението на съдебно-медицинската експертиза, с която ответникът не се изключва като вероятен баща на роденото от ищцата дете, представлява абсолютно основание за уважаване на иска по чл.69 СК. Изводът му за основателност на иска е направен след анализ на свидетелските показания по делото и всички приети експертизи в тяхната съвкупност. Съобразно изхода на спора на особения представител на М. И. И. адвокат Г. М. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, защото тя е назначена по реда на Закона за правната помощ и възнаграждението и се дължи по реда на глава VII от същия закон. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.