Определение № 5068 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4186/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Е. Б.“ ЕООД, действащо чрез адв. Г. К., срещу определение № 3725/07.07.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 1901/2026г., IV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба, озаглавена частна жалба, на „Е. Б.“ ЕООД срещу решение № 50/28.01.2026г., постановено по гр.д.№ 1918/2025г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 7071/19.12.2024г., постановено по в.гр.д.№ 6604/2024г. по описа на Софийски градски съд, са уважени предявените от М. Д. В. срещу „Е. Б.“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се претендира за неговата отмяна и постановяването на ново, с което жалбата на дружеството бъде разгледана по същество и уважена в цялост. Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок за обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество съдът намери жалбата за неоснователна, а съображенията за това са следните: За да постанови обжалваното определение съставът на IV г.о., ГК, на ВКС е приел, че подадената от „Е. Б.“ ЕООД касационна жалба, озаглавена частна жалба, срещу решение № 50/28.01.2026г., постановено по гр.д.№ 1918/2025г. по описа на ВКС, IV г.о., в частта му, в която съдът се е произнесъл по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, е недопустима, т.к. с постановяването на решението инстанционният контрол по ГПК е изчерпан. Посочил е, че според разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗСВ, съдебните производства по граждански дела протичат на три инстанции, последната от които касационна. С оглед на това решението на ВКС е окончателно и според чл.296, т.1 от ГПК не подлежи на обжалване поради изчерпана функционална подсъдност. Този извод на съда е правилен, т.к. съответства на законовите правила, регламентиращи обжалването на съдебните актове по граждански дела. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗСВ предвижда, че съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго. В конкретния случай правният спор между М. Д. В. и „Е. Б.“ ЕООД, касаещ признаването на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, и присъждането на обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното й уволнение, е разрешен с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 50/28.01.2026г., след провеждането на триинстанционно съдебно производство. Действащият ГПК не съдържа норми, регламентиращи процесуален ред за обжалване на постановено от ВКС като касационна инстанция съдебно решение по граждански дела. Решението на касационният съд не може да бъде предмет на нова касационна жалба или на обжалване пред друг съд и с него се приключва предвиденото в чл.10, ал.1 от ЗСВ триинстанционното съдебно производство. Ето защо обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане подадената от „Е. Б.“ ЕООД срещу решение № 50/28.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 1918/2025 г. по описа на ВКС, IV г.о., касационна жалба, озаглавена частна жалба, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение на Гражданска колегия