Определение № 2370 от 08.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4523/06.03.2026 г. подадена от Г. Ц. Н. за отмяна на решение №257 от 24.04.2024г. по гр.д. № 5051/2023 г. на Върховен касационен съд, Трето г.о, с което окончателно решение в производство по чл.73 от ЗЧСИ е оставено в сила решение от 07.07.2023г по д.дело №15/2022г на Дисциплинарна комисия към КЧСИ включително в обжалваната от ЧСИ Г. Н. негова част, с която е ангажирана дисциплинарна отговорност. В молбата се излагат твърдения за наличие на основание по чл.303, ал.1 т.1 ГПК и основание по чл.303, ал.1 т.3 ГПК По основанието на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК молителят изтъква станало му известно на 24.02. 2026г обстоятелство ,че председателстващият съдебния състав и докладчик по делото съдия М. П. е бил в „договорни отношения“ с фондация Европейско училище по принудително изпълнение /ЕУПИ/ –юридическо лице създадено от КЧСИ, в качеството му на лектор в организирани семинари и обучения,за което са изплатени възнаграждения.Обстоятелството,че е налице изтъкнатата връзка между съдията и изцяло контролирано от страната по делото юридическо лице ,не е могло да бъде известно на молителя,предвид отразеното в публичната декларация по чл.195а ал.1 ЗСВ на конкретния съдия и ограниченият достъп до данни според ДОПК,същевременно фактът поставя в действие нормата на чл.22, ал.1 т.6 ГПК поради съмнение в безпристрастието на съдията ,защото „безпристрастността трябва да е очевидна“.Към молбата е приложено копие от декларацията на съдия М. П. от 18.12.2020г,че не членува и не извършва дейност в юридически лица с нестопанска цел включително /чл.195а ЗСВ /, както и протокол с дата 30.01.2026г от проведено заседание на Съвета на КЧСИ ,в което е обсъждана дейността на ЕУПИ, увеличава се персоналния състав на Програмния съвет ,който от 2021г се е състоял от петима ЧСИ, по един от всеки апелативен район ,създава се нова длъжност - Председател ,на която се избира ЧСИ М. О.. По основанието на чл.303,ал.1 т.3 ГПК се изтъква постановеното по жалба на Г. Ц. Н. решение №1520/18.02.2025г от състав на ВАС, с което в производство по чл.185 и сл. АПК е отменен чл.3, т.5 от приложение №24 от Наредба №7/22.02.2008г на МП за утвърждаване образци на книжа, свързани с връчването по ГПК Решението е оставено в сила с решение №1365 /09.02.2026г на петчленен състав на ВКС по адм.д №4743/2025г. Постъпил е отговор от КЧСИ чрез ю.к .Д.. Камарата счита молбата за процесуално недопустима .Касае се за лекторска дейност на магистрат, освен това основанията за отвод по чл.22 ГПК не могат да служат като основание за отмяна. При отмяна на подзаконов нормативен акт основанието по чл. 303, ал.1 т.3 ГПК е неприложимо. Постъпил е отговор от Министъра на правосъдието чрез ю.к .Ю.Б.,оспорва се допустимостта на молбата и на двете изтъкнато в нея основания. Молбата за отмяна е насочена срещу влязло в сила съдебно решение на Върховен касационен съд и изхожда от заинтересована по см. на чл. 303, ал.1 ГПК страна ,но е недопустима и следва да се остави без разглеждане на първото от посочените основание за отмяна- по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК поради следното: Изложените в молбата твърдения за основание по чл. 303,ал.1т.1 ГПК се основават на обстоятелства,които са могли да бъдат известни на молителя в хода на делото,ако по негово виждане същите опредметяват основание да поиска отвод на съдия от съдебния състав съгласно чл. 22.т.6 ГПК.Към датата на проведеното открито съдебно заседание 28.02.2024г на молителя в качеството му на частен съдебен изпълнител следва да е било известно оповестеното в официалната страница на КЧСИ обстоятелство, че на 19.10.2019г ЕУПИ организира еднодневен семинар на тема„Актуални въпроси на принудителното изпълнение“, като лектор по една от темите е изрично посочен М. П. съдия във ВКС.Оповестено по този начин, обстоятелството е известно.Достъпни са били всички данни, които страната по своя преценка счита за относими от обективна страна към предпоставките на чл. 22 т.6 ГПК.При исканата отмяна не се сочат фактически твърдения и не се представят доказателства за други,поради което и тримесечният срок по чл.305, ал.1т.1 ГПК в случая не е спазен. Молбата за отмяна на първото от посочените основания е депозирана повече от две години сред проведеното по делото съдебно заседание с участие на молителя ,поради което нейното разглеждане е недопустимо. По второто от наведените основания за отмяна –чл. 303 ал.1 т.3 ГПК преклузивният законов срок на чл.305, ал.1 т.3 ГПК е спазен, молбата за отмяна е допустима и наличието на предпоставките на основанието при така изтъкнатите обстоятелства, според настоящия съдебен състав на ВКС, подлежат на преценка по същество. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III–то г.о.,