Определение № 88 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3301/2019 г.

Производство е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 10.03.2021г. молба от С. Б. Й. и Н. С. Й., чрез пълномощника им адв. И. Д. за допълване на постановеното по делото определение № 31 от 10.02.2021г. в частта му за разноските. Молителите претендират да им бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по чл. 248 ГПК, в размер на 360лв. Изтъкват, че с отговора на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, са поискали присъждане на разноски, но в постановеното определение от 10.02.2021г., съдът не се е произнесъл по това искане. Ответниците по молбата Е. Б. Г., К. А. А., М. Т. А.-Г., Д. А. Г., В. Н. Н., Д. Ю. Д., К. А. З., Т. И. К., Г. П. К., Р. О. П. и П. И. П. поддържат, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С Определение № 31 от 10.02.2021г., настоящият съдебен състав на ВКС се е произнесъл по искане по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 19.11.2020г. в частта за разноските, като е оставил без уважение молбата на ответниците по жалбата - Е. Б. Г., К. А. А., М. Т. А.-Г., Д. А. Г., В. Н. Н., Д. Ю. Д., К. А. З., Т. И. К., Г. П. К., Р. О. П. и П. И. П. за намаляване на поставените в тяхна тежест разноски поради прекомерност. Видно, че с отговора на молбата за изменение на решението в частта за разноските, касаторите С. Б. Й. и Н. С. Й. са представили доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата по молбата в размер на 360 лв. и са поискали присъждането им. По това искане в определението от 10.02.2021 г. липсва произнасяне. При горните констатации молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението от 10.02.2021г. се явява допустима, но неоснователна. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Ако страната е недоволна от присъдените, съответно неприсъдените разноски, тя може да иска изменение на акта в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Предявеното от молителите С. Б. Й. и Н. С. Й. искане е за присъждане на разноски, направени в развилото се производство по чл. 248 ГПК, което има за предмет спор относно дължимите между страните разноски. В такава хипотеза, съобразно създадената практика, разноски на страните не се присъждат, за да не се създават нови задължения за разноски в рамките на процеса относно разноските, което би било в противоречие с целта на закона и уредбата на отговорността по чл.78 и сл. ГПК. В този смисъл са: определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 696/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение № 114/20.05.2016г. по ч.гр.д. № 1847/2016г. на ІІ г.о., определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г. на І г.о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на ІІІ г. о., определение № 76 от 14.02.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4562/2018г. на III г. о. По тези съображения искането за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,