Определение № 907 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. С. против определение №401/10.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 2672/2022 г. от състав на САС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че е налице абсолютна отрицателно предпоставка – сила на пресъдено нещо, поради което предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е процесуално недопустим. Съдът е приел, че с влязло в сила решение на САС спорът между страните по повод предявения от Г. С. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е разрешен със сила на пресъдено нещо. Посочено е, че обстоятелството, че съпругата на ответника А. Ц. е починала след последното съдебно заседание пред САС, не е нов юридически факт, въпреки обстоятелството, че с оглед нейната смърт и извършения отказ от наследство, единствен неин наследник се явява посочения като ответник А. Ц., който е и единствен собственик на недвижимия имот, посочен в идеалните части от ищеца по исковата молба. В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос относно пределите на силата на пресъдено нещо и в частност обхващат ли факти, осъществили се след приключване на съдебното дирене и могат ли същите факти да бъдат изложени като основание за нов процес относно спорното право. По тези въпроси е налице съдебна практика на ВКС, според която силата на пресъдено нещо се формира за спорното материално право, въведено с основанието и петитума на исковата молба, а основанието на иска са посочените от ищеца факти, които съдът подвежда под приложимата правна норма и обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо /т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК/. Когато се навеждат нови факти, настъпили след приключването на устните състезания при разглеждането на делото по същество, е налице и ново основание на иска, както е посочено по-горе, определящо се от обстоятелствата, изложени от ищеца. Предвид изложеното и противоречието по изложения въпрос относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на възприетото от състава на САС с практиката на ВКС, касационното обжалване следва да се допусне. В случая, в исковата молба се навеждат нови факти и обстоятелства, различни от тези, по отношение на които е налице сила на пресъдено нещо. Ищецът твърди, че след приключването на устните състезания по делото пред САС, по което е постановено влязло в сила съдебно решение, са настъпили нови факти. Починала е съпругата на ответника, СИО по отношение на спорния имот е прекратена, като е налице отказ от наследство, в резултат на което единствен собственик на имота е посочения като ответник А. Ц.. Тези обстоятелства не са били предмет на обсъждане от съда, постановил влязлото в сила решение по гр.д.№ 2133/2016 г. по описа на САС, тъй като са настъпили след последното по делото съдебно заседание, респ. след приключване на устните състезания по него. На това основание тези факти определят ново основание на предявения иск, предвид новата фактическа обстановка, изложена от ищеца в исковата молба. Силата на пресъдено нещо следва да се зачете, но само ако е предявен същия иск, между същите страни /отчитайки правоприемството/ и на същото основание. В случая, основанието на иска, определено от обстоятелствената част на исковата молба и различните факти и обстоятелства /новонастъпили/, е различно от това, по отношение на което е налице сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд, за продължаване на процесуалните действия по исковата молба. Водим от горното, състав на ВКС