Определение № 227 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 129/2012 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. Н. П. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Ц. против определение № 8 от 5.01.2012г. по гр.д.№ 707/11г.на Върховен касационен съд,в ЧАСТТА,с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срешу определение № 472 от 27.09.201 lr.no ч.гр.д.№ 380/11г.на ВКС в частта му,с която е потвърдено определение № 773 от 20.05.1 lr.no гр.д.№ 543/11г.на П. в частта ? с която е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на наследодателя на жалбоподателката- Н. П. П. против решение № 508 от 6.04.1 lr.no гр.д.№ 679/11г.на ПлОС в частта,с която е оставен без уважение жалбата му срещу отказа на ЧСИ А.,рег.№ 757 с район на действие ПОС по изп.д.№ 149/1 Ог.ад намали размера на дължимите от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и да прекрати изпълнителното дело поради плащане на задължението. Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае той да бъде отменен,а жалбата разгледана.Представя изложение с формулирани материално правен и процесуално правен въпроси. Изложението е ирелевнатно,защото нормата на чл.274 ал.2 от ГПК,по който ред се разглежда настоящата частна жалба не съдържа изискване за такова. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество обаче жалбата- е неоснователна по следните съображения: Мотивът, с който/с обжалваното понастоящем определение на ВКС/ подадената от жалбоподателката частна касационна жалба срещу потвърдително определение № 472 от 27.09.201 lr.no ч.гр.д.№ 380/11г.на ВКС е оставена без разглеждане е,че е изчерпан предвидения ред за инстанционен контрол. Така постановения акт е правилен.Инстанционният контрол е бил изчерпан още след постановяване на акта на Апелативния съд,тъй като решението на съда, по жалби срещу действия на съдебни изпълнители,с което се произнася по съществото на спора- не подлежи на обжалване /чл.437 ал.2 от ГПК/.С постановяването на този акт - спорът е бил разрешен окончателно и не е възможно пререшаването му - в какъвто смисъл е искането в настоящата частна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение