Определение № 801 от 07.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3217/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. Х. и [фирма], представлявано от М. А. Х., срещу определение № 1397/11.06.2014г. по ч. гр. дело № 2008/2014г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против определение по т.д. № 6162/ 2012г. на Софийски градски съд, с което се отказва да се спре производството по делото. Частният жалбоподател сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като определението, с което се отказва да се спре производството, не удовлетворява молбата на страната за спиране. . Ответникът по частната жалба поддържа, че частната жалба е недопустима, съответно неоснователна, по съображения, подробно изложени в представения отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативен съд - София е прекратил производството по частната въззивната жалба, като е приел, че обжалваното пред него определение за отказ да се спре производството по делото, не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството и не е измежду изрично посочените от закона, подлежащи на самостоятелен контрол определения. Определението е правилно. Не може да бъде споделен довода на частния жалбоподател, че определението, с което се отказва спиране на производството по делото подлежи на обжалване, в качеството си на акт, с който не се уважава молба на страната. Критериите, според които определенията подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, са императивно определени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – преграждане на развитието на делото или изрично предвидено в закона обжалване на съдебния акт. Преценката на въззивния съд, че атакуването пред него определение не попада в нито една от очертаните в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК категории е правилна, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден. До този резултат биха водели и наведените от ответника аргументи за липсата на право на жалба за лицата, които са я подали. Водим от горното, Върховният касационен съд