Определение № 195 от 02.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от Т. И. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 360 от 19.06.2014 г. по в. гр.д. № 353/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1127/17.01.2014 г., постановено по гр. д. № 240/2013 г. на Пернишкия районен съд и е признато за установено по отношение на молителката, че дължи на [фирма], сумата от 13665,51 лв., представляваща вреда във връзка с действията й на отчетник по начисляване и изплащане суми на себе си през периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2008 г., установено с акт за начет № 11040021/30.06.2011 г., както и сумата от 7018,03 лв., представляваща размера на изтеклата законна лихва за забава върху главницата от деня на причиняване на щетата до 18.04.2012 г. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма] е депозирал отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който излага съображения, че същата е неоснователна, като моли да бъде оставена без уважение. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Молителят е поискал отмяна на влязлото в сила решение като релевира твърдение за наличието на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК основание за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК от процесуално легитимирани за това лице, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,