Определение № 2551 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2341/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „ПТЗК Единство“ ЕООД, с ЕИК 205036778, чрез управителя А. А. А., срещу Разпореждане № 265 от 28.01.2026 г., постановено по адм. д. № 453 по описа на Административен съд - Плевен за 2025 г. С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу Решение № 3619 от 02.12.2025 г., постановено по адм. д. № 453 по описа на Административен съд – Плевен за 2025 г. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното разпореждане, с което е върната предявената от него касационна жалба срещу посоченото по-горе решение поради невнасяне на държавната такса за касационното оспорване. Твърди, че същата е внесена, при това – в срок и двукратно. Сочи, че при електронното банкиране неправилно е посочил титуляра на сметката – вместо Върховния административен съд – Административен съд – Плевен, но номерът на сметката бил коректно посочен и по тази причина по-късно на 16.01.2026 г. наредил и втори превод с правилно посочване на титуляра на сметката. Твърди също така, че по този начин платил два пъти държавната такса за обжалването като и двата превода са на стойност от по 104,00 евро, които с малко надвишават определената държавна такса от 203,14 лв., което е равностойността на 103,86 евро. Разяснява, че тъй като внасял такси за касационни жалби по адм. д. № 453/2025 г. и адм. д. № 454/2025 г. и двете по описа на Административен съд – Плевен, допуснал грешка и при изпращането на имейла до съда прикачил погрешно файла с документа по адм. д. № 454/2025 г., вместо документа за внесената такса по адм. д. № 453/2025 г. По така изложените съображения моли за отмяната на обжалваното разпореждане. Ответникът по частната жалба я оспорва в представен неин писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното разпореждане. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд съобрази следното: С Разпореждане № 3861 от 22.12.2025 г. предявената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба срещу Решение № 3619 от 02.12.2025 г., постановено по адм. д. № 453 по описа на Административен съд – Плевен за 2025 г. е оставена без движение. На «ПТЗК Единство» ЕООД било указано в седемдневен срок от получаване на разпореждането да внесе държавна такса в размер на 203,14 лв. по сметка на Върховния административен съд; да представи вносна бележка в деловодството на Административен съд - Плевен и да бъде приподписана жалбата от адвокат или да се представят доказателства, че подписалият я има юридическа правоспособност, като представи пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност. Указано било на дружеството, че при неотстраняване на нередовностите в срок и цялост, жалбата ще бъде върната. Разпореждане № 3861 от 22.12.2025 г. било получено от «ПТЗК Единство» ЕООД на 09.01.2026 г., предвид което съдът приел, че срокът за отстраняване на нередовностите на жалбата изтекъл на 16.01.2026 г. Първоинстанционният съд съобразил, че в изпълнение на Разпореждане № 3861 от 22.12.2025 г. по делото постъпили няколко молби. Приел, че с тях са изпълнени част от дадените указания, тъй като било представено платежно нареждане за сумата от 189,18 евро, представляваща държавна такса, но не по адм. д. № 453/2025 г., а дължима по адм. д. 454/2025 г. По тази причина приел, че не са изпълнени всички указания на съда за отстраняване на нередовностите на касационната жалба - не е представена вносна бележка в деловодството на Административен съд - Плевен за внесена държавна такса в размер на 203,14 лв. по сметка на Върховен административен съд в посочения в разпореждането срок по адм. д. № 453/2025 г. Като взел предвид, че на касационния жалбоподател било указано, че при неотстраняване на нередовностите в срок и цялост, жалбата ще бъде върната, съдът постановил обжалваното разпореждане. Разпореждането е валидно и допустимо, но е неправилно. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на предявената касационна жалба съдът не е съобразил процесуалното си задължение да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им – арг. от чл. 171, ал. 5, предл. първо АПК. По чл. 142б, ал. 1 АПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. При това, поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. Предвид представените в срок молби и доказателства от «ПТЗК Единство» ЕООД в изпълнение на разпореждането за оставяне без движение на касационната жалба от 22.12.2025 г., очевидно е било, че настоящият частен жалбоподател е проявил процесуална активност за отстраняване на констатираните от съда нейни нередовности. След като е констатирал погрешно представения по делото вносен документ, съдът е следвало да даде допълнителна възможност на «ПТЗК Единство» ЕООД да поясни дали се касае за грешка, респективно да му даде възможност да представи документ за внесена в срок държавна такса по адм. д. № 453/2025 г., ако такава е внесена в указания срок. Настоящият състав изиска служебно извършването на справка от счетоводството на Върховния административен съд и въз основа на нея приема за установено, че «ПТЗК Единство» ЕООД действително е внесло двукратно държавната такса за касационно оспорване на Решение № 3619 от 02.12.2025 г., постановено по адм. д. № 453 по описа на Административен съд – Плевен за 2025 г. в размер на по 104,00 евро по сметката на Върховния административен съд. Видно от представените от «ПТЗК Единство» ЕООД към частната жалба доказателства, тези суми са внесени в дадения от съда срок – на 16.01.2026 г., а от справката се установява, че са постъпили по сметката на съда на 19.01.2026 г. Ето защо следва да се приеме, че ако първоинстанционният съд беше съобразил очевидните данни за допусната от «ПТЗК Единство» ЕООД грешка при прилагане на вносния документ и му беше предоставил възможност за уточнение в този смисъл, би констатирал, че настоящият частен жалбоподател е изпълнил дадените му указания с разпореждането от 22.12.2025 г. в цялост и в срок. Затова, разпореждането, с което съдът е приел тяхното неизпълнение в цялост и е върнал подадената касационна жалба е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да бъде върнато на същия състав от Административен съд - Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба. Разноските за настоящото производство ще се присъдят с оглед крайния изход от спора. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение