Определение № 85 от 17.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 4246/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх. № 6823/24.07.2014г. С. М., чрез пълномощника си адв. К. С., иска присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Поддържа, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно с молба вх. №4982/30.05.2014г. Становището на ответника по молбата, изразено чрез пълномощника адв. Н. Б., е за оставяне без разглеждане на молбата като процесуално недопустима, евентуално за оставеното й без уважение като неоснователна. Счита, че ВКС с определението №279/11.07.2014г. е взел становище по направено от молителката искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, доколкото определението на ВКС за прекратяване на производството по делото подлежи на касационно обжалване. Съгласно т.14 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС срокът за подаване на молба за допълване или изменение на определението за разноски започва да тече от датата на съобщението за страната. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение №279 от 11.07.2014г. на ВКС, ТК е оставена без уважение молбата на С. М. за присъждане на разноски за касационната инстанция. Съставът на ВКС, произнасяйки се по частната жалба на адв. Б. срещу определението на въззивния съд, с което са присъдени в полза на молителката разноски и молбата за присъждане на разноски, е приел, че с оглед на резултата от въззивното обжалване – обезсилване на решението на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане, разноски на страните не се присъждат, тъй като няма постановено решение, с което съдът да се е произнесъл по спора, с който е сезиран. След прекратяване на производството по касационната жалба, поради невнасяне от касатора на ДТ за касационното обжалване, въззивното решение е влязло в сила, поради което първоинстанционния съд ще следва да се произнесе по предявения иск. Разноските за всички инстанции ще трябва да бъдат разпределени между страните съобразно правилото на чл.78, ал.1 и/или ал.3 ГПК при новото разглеждане на делото. Изложеното не налага изменение на определението от 11.07.2014г., поради което молбата по чл.248, ал.1 ГПК ще следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение