Определение № 9104 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2025 г.

Образувано по частна жалба на П. В. П. от гр.Варна против Определение №5186 от 13.05.2025г. по адм.д.№ 435 по описа за 2025г. на Административен съд (АС) Варна. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, защото неправилно съдът приел, че е налице задължение за приподписване на частната жалба против прекратителното определние №3245 от 21.03.2025г. на АС от адвокат като условие за нейната редовност; неправилно съдът преценил искането за освобождаване от държавна такса; подадената касационна частна жалба следвало да бъде допусната в защита на гарантирани на жалбоподателя конституционни права. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна поради следното: С Определение №3245 от 21.03.2025г. на АС Варна по адм.д. №435 по описа за 2025г. съдът оставил без разглеждане жалбата на г-н П. против обективирани в писма изх.№ 72-00-663/15.08.2024г. и № 37027#6/14.01.2025г. на Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-област „откази на НАП да извърши допълнителна проверка по Сигнал вх.№ 37027/17.07.2024г.“; и прекратил производството по делото. Против това определение г-н П. подал частна жалба до Върховния административен съд вх.№5381/28.03.2025г.. С разпореждане №3651 от 01.04.2025г. съдията в АС оставил частната жалба без движение като указал на жалбоподателя: 1 /. жалбата да бъде приподписана от адвокат; 2/. да внесе 30 лв. държавна такса по сметка на ВАС и 3 /. да представи препис от частната жалба за насрещната страна, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в дадения срок жалбата ще бъде върната. В срока за отстраняване на нередовностите жалбоподателят представил препис от жалбата; заявил, че не е необходимо приподписване на жалбата и поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса. При това представил декларация за семейно и имотно състояние. За да остави без уважение искането за освобождаване от държавна такса, административният съд приел, че в началото на производството, по което е образувано делото пред него вече е искано освобождаване от внасяне на държавна такса и жалбоподателят не е представил някое от примерно изброените в закона доказателства за невъзможността да внесе такса. Освобождаването от внасяне на държавна такса по други дела, на което се позовавал жалбоподателят, не било основание за такова освобождаване. При липса на основание за освобождаване от държавна такса и при неизпълнение на указанието за приподписване на жалбата, съдът приел, че нередовностите й не са отстранени. Определението е неправилно. Действително, с молба от 13.03.2025г. (л.12 от делото на АС) (т.7 от молбата), жалбоподателят поискал освобождаване от внасяне на 10лв. държавна такса за редовността на жалбата, по която е образувано делото на АС. С Разпореждане от 14.03.2025г. съдията в АС оставил отново без движение производството като указал на жалбоподателя да посочи основание за освобождаване от такса и да представи доказателства, съгласно примерното изброяване на чл.83, ал.2 ГПК. С молба от 19.03.2025г. жалбоподателят заявил, че ще внесе 10лв. държавна такса, което и сторил. При това, неизяснен останал въпросът за възможността на жалбоподателя да внесе такса от 30лв. като условие за редовност на частната жалба против прекратителното определение. Административният съд в обжалваното определение изобщо не обсъдил представената на 7.05.2025г. писмена декларация за семейно и имотно състояние и затова при съществено нарушение на процесуалните правила приел, че жалбоподателят не е доказал невъзможността си да внесе държавна такса от 30 лв. Нарушението е съществено, защото ако не беше допуснато, е можело да се стигне до съдебен акт с друго съдържание. Това нарушение обосновава извод за отмяна на обжалваното определение. На основание чл.235, ал.1 АПК, ако отмени обжалваното определение или разпореждане, съдът сам разрешава въпроса по частната жалба. Съгласно представената на 7.05.2025г. писмена декларация за семейно и имотно състояние жалбоподателят живее сам, не притежава движимо и недвижимо имущество, понякога подпомага финансово майка си, която е пенсионер по болест, а месечният му доход е на стойност 1077лв. При това, според настоящия съдебен състав, внасянето на държавна такса от 30лв. за редовността на частната жалба представлява значително затруднение, което обосновава извод, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства да заплати сумата, предвид ниския му доход, с който трудно се покриват ежедневните му разходи. При основание за освобождаване от държавна такса, на основание чл.236 вр. чл.212, ал.2 АПК, отпада изискването за приподписване на частната жалба като условие за нейната редовност. Обжалваното определение подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови друго, с което жалбоподателят бъде освободен от внасяне на държавна такса, а делото следва да се върне на административния съд за последващи процесуални действия по администриране на частната жалба против прекратителното определение. Водим от горното и на основание чл.236 вр. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение