Определение № 11775 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10505/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на А. А. К. и А. Х. К. от гр. Велико Търново, подадена чрез процесуалния представител адв. Чокойски, срещу определение № 695 от 24.09.2024 г., постановено по адм. дело № 188/2024 г. по описа на Административен съд – Разград, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу отказ на кмета на Община Цар Калоян да издаде заповед за премахване на незаконни строежи, обективиран в писмо изх. № 590/16.07.2024г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Твърди се, че неправилно съдът приема, че отказът на кмета на общината да издаде заповед за премахване на незаконни сгради не е индивидуален административен акт. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – кмет на Община Цар Калоян, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Разград е приел, че липсва годен за оспорване акт. Прието е от съда, че в случая не съществува норма в Закона за устройство на територията /ЗУТ/, която да задължава оправомощените органи да се произнасят по искане на лице за издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи, извършени от трети лица, поради което обективираното изявление в обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – ал. 4 от АПК. Според съда по аргумент от чл. 214, т. 3 от ЗУТ отказът /бил той мълчалив или изричен/ да се премахне незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ не е индивидуален административен акт. Определението е правилно. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е писмо изх. № 590/16.07.2024 г. на кмета на Община Цар Калоян, с което жалбоподателите са уведомени, във връзка с подадена от тях жалба за незаконни строежи в съседен имот с идентификатор 27156.501.552, че: оградата е изградена преди 1982 г., съгласно показанията на свидетелите по делото за законността на гараж с идентификатор 27156.501.552.3 - Решение № 192 от 02.12.2022 г. на Административен съд – Разград, влязло в сила на 22.12.2022 г.; за сградата с идентификатор 27156.501.552.2 – дюкян, има висящо дело за собственост; за сграда с идентификатор 27156.501.552.4 е издадена заповед за доброволно премахване от 10.07.2024 г. При така установеното по делото законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима. Правният извод на съда, че писмо изх. № 590/16.07.2024 г. на кмета на Община Цар Калоян, с което частните жалбоподатели са уведомени за извършена проверка във връзка с подаден от тях сигнал за извършено незаконно строителство, не представлява индивидуален административен акт, е съобразен с липсата на правна норма в специалния закон /ЗУТ/, която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за налично незаконно строителство. Поради това нито изричният отказ, нито мълчаливият такъв, носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Законът за устройство на територията е предвидил самосезиране на органа по незаконно строителство по чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ или чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ в производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи, поради което то не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като те не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Лицата, подали сигнал за наличен незаконен строеж, дори и да се засяга тяхна собственост, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл. 225а от ЗУТ не създава задължения за тях – адресат на разпореждането за премахване на незаконен строеж е неговият извършител. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,