Определение № 60291 от 01.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2076/2021 г.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от ищцата М. Б. М. срещу решение № 261318/26.02.2021 г., постановено по в.гр.дело №9050/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 75423/23.04.2020 г. по гр.дело № 12560/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Б. М. срещу „Специализирана болница за рехабилитация” – Национален комплекс” ЕАД [населено място] искове с правно основание чл.270,ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на определение № 47/30.01.2018 г., обявено на същата дата по гр.дело № 2775/2017 г. на ВКС, I г.о. с диспозитив „Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 564 от 20.12.2016 г. по в.гр.дело № 587/2016 г. на Софийски окръжен съд, г.о.” и определение № 47/30.01.2018 г., обявено на 22.02.2018 г. по гр.дело № 2775/2017 г. на ВКС, I г.о. с диспозитив:”Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 605/16.03.2017 г. по в.гр.дело № 4906/2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о.”, като неоснователни и недоказани. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че съдията Зоя Атанасова следва да се отстрани от участие при решаването на делото. Налице е обстоятелство смисъла по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, което би позволило да възникне съмнение в обективността и безпристрастността й при разглеждането му. Съдия Зоя Атанасова работи в Четвърто гражданско отделение на ВКС – пети състав, един от членовете на който е съдия Владимир Йорданов, участващ в постановяване на определението, чиято нищожност е предмет на делото. Поради изложеното съставът счита за правилно тя да се отстрани сама, за да бъде избегнато и най-малкото съмнение за предубеденост при решаването на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение