Решение № 835 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „ЕВРОБЕТ“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК 121179290, представлявано от синдика Т. Иванов, чрез адв. Бойков, срещу Решение № 14576/28.04.2025 г., постановено по адм. дело № 7654/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22222520000608-091-001/14.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) София при ЦУ на НАП. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на приходните органи, изцяло възприет и от съда, че разходите за лихви по Договор за банков заем от 18.05.2012 г., сключен с Първа инвестиционна банка АД, не са свързани с дейността на дружеството, респ. че е налице основание по чл.26, т.1 във вр. с чл.16, ал.1 и ал.2, т.З ЗКПО за увеличение на финансовия му резултат. В тази връзка се твърди, че получената сума по посочения договор за кредит от една страна и предоставеният от ревизираното лице паричен заем в полза на ПСТ ХОЛДИНГ АД (понастоящем ПСТ ГРУП ЕАД) са две отделни, самостоятелни икономически операции, а приходната администрация не е доказала взаимовръзка между тях. Средствата, предоставени от ревизираното лице в полза на ПСТ ХОЛДИНГ АД, са кумулирани от ЕВРОБЕТ ООД свободни оборотни парични средства и са различни от тези получени по банковия кредит. Сочи се също, че твърденията на ревизиращия екип за липса на „оправдана икономическа необходимост“ на извършената цесия е извън обхвата на ДОПК и ЗКПО. Решенията на дружеството, свързани с дадения заем, които към настоящия момент биха могли да се определят като грешни, не може да доведат до непризнаване на разходите, свързани с дейността. Оспорва се и изводът на съда, че посочените заемни договори са сключени с цел отклонение от данъчно облагане. Възразява се срещу мотивите на АССГ за материална законосъобразност на РА, в частта на установените задължения по ЗКПО в резултат на непризнати разходи за държавни такси по Закона за хазарта, относно хазартни игри, организирани онлайн. В тази връзка се твърди, че от приходните органи са признати разходи за променливата част от двукомпонентна държавна такса по смисъла на чл. 30, ал. 4 от ЗХ, а изцяло нелогично не са признати разходите за еднократната такса, дължима на основание посочената норма, както и тези за таксите за разглеждане на документи по подадените искания за издаване на лиценз, за таксите за извършените промени по издадените лицензи. Искането, поддържано и в съдебно заседание, чрез адв. Стойчев и адв. Бойков, е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което процесният РА бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на ДОДОП София, чрез юрк. Петкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226, ал. 1 АПК, след като с Решение № 8644 от 10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2883/2024 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение № 361/12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 6370/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което e отхвърлена жалбата на „ЕВРОБЕТ“ ООД - в несъстоятелност, срещу РА № Р-22222520000608-091-001/14.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, мълчаливо потвърден от директора на ДОДОП – София при ЦУ на НАП. На първоинстанционния съд са дадени указания да установи фактическата обстановка по делото и извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, включително съдебно-счетоводната експертиза, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор. С горепосочения РА, в обжалваната му по съдебен ред част, за ревизираните данъчни периоди 2014 г. – 2018 г., са установени допълнителни задължения в общ размер на 169 904,19 лв., от които 118 502,22 лв. за корпоративен данък, в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за данъчни периоди 2014 г. - 2018 г. със сума в общ размер на 368 244,75 лв., представляваща непризнати разходи за лихви и разходи за хазартни игри, организирани онлайн, заедно с начислени лихви в размер на 51 401,97 лв. Установено е, че през ревизираните периоди дейността на „ЕВРОБЕТ“ ООД е организиране на хазартни игри и считано от 2015 г. онлайн хазартни игри, за които е притежавало лицензи, издадени от Държавна комисия по хазарта /ДКХ/. Дружеството е кредитополучател по Договор за банков кредит № 000LD-L-000340/18.05.2012 г., сключен с „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ПИБ АД/, на сума в размер на 6 000 000 лв., при лихва - базовият лихвен процент на банката, увеличен с 1,7093 пункта, с предназначение - оборотни средства и срок - до 20.04.2017 г. С Анекс №1 от 14.03.2013 г. е променен срокът за погасяването на кредита - до 20.03.2020 г. С Анекс №2 от 06.03.2018 г. и Анекс №3 от 18.10.2019 г. са договорени промени на лихвения процент по договора. С Договор от 21.05.2012 г. „ЕВРОБЕТ“ ООД е предоставило заем в размер на 6 000 000 лв. на „ПСТ ХОЛДИНГ“ АД /понастоящем „ПСТ ГРУП“ ЕАД/ за срок - до 20.10.2013 г., при годишна лихва в размер на 10,6% и еднократна комисионна в размер на 35 000 лв. В погасителния план към договора е посочено, че „ПСТ ХОЛДИНГ АД следва да погаси задълженията по договора чрез 17 погасителни вноски, общо в размер на 6 786 691,41 лв. „ЕВРОБЕТ“ ООД е отчело в счетоводството си главницата по договора по сметка 225 Предоставени заеми, партида 2253 „ПСТ ХОЛДИНГ ПЪТИЩА“ АД, която към 01.01.2014 г. е с дебитно салдо в размер на 5 186 480,00 лв. По същата не са отчетени дебитни и кредитни обороти за 2014 г. Вземанията за лихви по договора са осчетоводени по дебита на сметка 496 Разчети с лихви, партида 07 „ПСТ ХОЛДИНГ“ АД, която към 01.01.2014 г. е с дебитно салдо в размер на 478 170,20 лв.. и към 31.12.2014 г. - 615 611,93 лв. Установено е, че за 2014 г. жалбоподателят е отчел приходи от лихви по Договор от 21.05.2012 г. с „ПСТ ХОЛДИНГ" АД в размер на 137 441,73 лв. - еквивалентни по размер на дебитния оборот по сметка 496 Разчети лихви, партида 07 „ПСТ ХОЛДИНГ“ АД. Същите за отразени като приходи на дружеството за първото тримесечие на 2014 г. С Договор за цесия от 01.04.2014 г. „ЕВРОБЕТ“ ООД /цедент/ е прехвърлило на „ВАРТА 1“ ЕООД /цесионер/ вземанията си от „ПСТ ХОЛДИНГ АД по Договор за заем от 21.05.2012 г., за сума в размер на 5 802 091,93 лв. Договорено е, че цесионерът е длъжен да плати посочената цена в срок до 7 дни от сключването му. Съгласно чл. 8 от договора, след плащането на цената по договора и уведомяването на „ПСТ ХОЛДИНГ АД за това, последното се освобождава от отговорността към „ЕВРОБЕТ“ ООД. С Уведомително писмо, връчено на 10.04.2014 г., „ЕВРОБЕТ“ ООД е информирало „ПСТ ХОЛДИНГ“ АД, че по силата на посочения договор за цесия, вземанията му от него в размер на 5 802 091,93 лв. са прехвърлени на „ВАРТА 1“ ЕООД. С Протокол от 10.04.2014 г. е документирано предаването на оригинал на Запис на заповед, издадена на 21.05.2012 г. от „ПСТ ХОЛДИНГ“ АД в полза на „ЕВРОБЕТ“ ООД за сумата от 6 786 691,41 лв. Установено е, че „ВАРТА 1“ ЕООД не е извършило плащане към „ЕВРОБЕТ“ ООД в изпълнение на Договора за цесия от 01.04.2014 г. В счетоводството на ревизираното дружество не е открита счетоводна сметка или подсметка/партида по съществуваща такава, отразяваща взаимоотношенията му с цесионера „ВАРТА 1“ ЕООД, а вземането на „ЕВРОБЕТ“ ЕООД по Договора от 21.05.2012 г. с „ПСТ ХОЛДИНГ АД е останало счетоводно непроменено. От публикуваните финансови отчети за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. от „ВАРТА 1“ ЕООД е установено, че в актива на счетоводните баланси на дружеството към 31 декември за всяка от посочените години, с изключение на 2013 г., са декларирани единствено парични средства в брой в размер на 24 хил. лв. и други вземания - на 5 802 хил. лв., а в пасива - единствено собствен капитал в размер на /-288 хил. лв./ и други задължения - 6 114 хил. лв. „ВАРТА 1" ЕООД не е декларирало реализирани приходи и разходи и движение на парични средства за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. съответно в Отчета за приходите и разходите и Отчета за паричните потоци за същите. Констатирано е, че за 2017 г. и 2018 г. дружеството е подало декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, с които е декларирало, че не е осъществявало дейност. Въз основа на гореизложеното ревизиращият екип е направил заключение, че „ВАРТА 1“ ЕООД е декапитализирано дружество, с отрицателна стойност на собствения капитал и за посочените години не е действащо дружество. С Договор за цесия от 01.04.2014 г. „ПСТ ХОЛДИНГ“ АД – цедент, е прехвърлило на „ВАРТА 1" ЕООД – цесионер, вземанията си от „РЕМОНТНО - ВЪЗСТАНОВИТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ - КЬОНЕ“ АД - в несъстоятелност, по Договори за заем от 30.07.2008 г., 24.02.2011 г., 14.07.2011 г. и Договори за цесия от 28.12.2012 г., включени в списъка на кредиторите на дружеството, в общ в размер на 6 003 696,82 лв., за сумата от 5 802 091,93 лв. Със споразумение към договора за цесия от датата на сключването му страните са се съгласили да се извърши прихващане на дължимата по него сума от „ВАРТА 1“ ЕООД към „ПСТ ХОЛДИНГ“ АД срещу задължения на „ПСТ ХОЛДИНГ АД към „ВАРТА 1“ ЕООД по Договор за заем от 21.05.2012 г. и Договор за цесия от 01.04.2014 г. в размер на 5 802 091,93 лв. Страните са се споразумели, че след прихващането взаимоотношенията между тях са окончателно уредени и те няма да имат каквито и да било имуществени и/или други претенции помежду си. Приходните органи са формирали извод, че жалбоподателят е получил заем от ПИБ АД, с цел последващото му предоставяне на „ПСТ ГРУП" ЕАД, като чрез Договора за цесия от 01.04.2014 г. между „ЕВРОБЕТ“ ООД и „ВАРТА 1“ ЕООД и Договора за цесия от същата дата между „ПСТ ХОЛДИНГ АД и „ВАРТА 1“ ЕООД, ревизираното дружество е опростило отпуснатия от него заем към „ПСТ ХОЛДИНГ“ АД по Договор от 21.05.2012 г. В тази насока е съобразено, че от 01.04.2014 г. „ЕВРОБЕТ“ ООД не е отчитало приходи от лихви във връзка със същия, като паралелно с това за предоставената заемна сума на „ПСТ ХОЛДИНГ“ АД е отчело разходи за лихви по Договора от 18.05.2014 г. с ПИБ АД. Не са представени обяснения и документи, удостоверяващи връзка между извършваната от него дейност /организиране на хазартни игри/ и вземанията по Договора за заем от 21.05.2014 г. с „ПСТ ГРУП“ ЕАД, както и такива за необходимостта от прехвърляне на последните за събиране от „ВАРТА 1“ ЕООД. Прието е, че за „ЕВРОБЕТ“ ООД не е била налице оправдана икономическа необходимост и целесъобразност вземането му от „ПСТ ГРУП“ ЕАД - голямо и действащо предприятие, да бъде цедирано на „ВАРТА 1“ ЕООД - дружество без дейност и търговска история. Прието е, че ако „ВАРТА 1“ ЕООД е платило дължимата сума към жалбоподателят по Договора за цесия от 01.04.2014 г., същият би разполагал със свободни парични средства, с които би могъл да покрие задълженията си към ПИБ АД, с цел намаляване на разходите за лихви. По тези съображения е направен извод, че отчетените разходи за лихви от дружеството по договора за кредит с ПИБ АД, след 01.04.2014 г., не са свързани с икономическата му дейност. Чрез отчитането им „ЕВРОБЕТ“ ООД е целяло ползване на данъчно предимство под формата на увеличаване на разходи, вследствие на което е отчело реализиране на печалби, подлежащи на облагане с корпоративен данък в по- малък размер. На следващо място, при ревизията е установено, че при определяне счетоводния финансов резултат, подлежащ на преобразуване за данъчни цели, дружеството не е включило реализираните от него приходи във връзка с организирани онлайн хазартни игри - „Лотошанс" и „Меджик шанс“. Въз основа на представени документи от ДКХ - месечни декларации по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /отм./, в част V от които е следвало да се декларира дължимата държавна такса по чл. 30, ал. 4 ЗХ за онлайн залагания, а в колони 2 и 3 - стойността на получените залози и изплатените печалби, е установено, че „ЕВРОБЕТ“ ООД е декларирало пред ДКХ получени онлайн залози за 2015 г. в общ размер на 176 151,60 лв., 2016 г. - 947 663,90 лв., 2017 г. -1 959 962,20 лв. и 2018 г. - 2 132 403,20 лв. Установено е, че същите са отразени в счетоводство му като приходи. Констатирано е, че дружеството е декларирало платени печалби във връзка с организираните онлайн залагания за 2015 г. в общ размер на 113 538,85 лв., 2016 г. - 631 242,55 лв., 2017 г. - 1 345 825,37 лв. и 2018 г. - 1 528 600,41 лв., които представляват разходи за хазартната дейност от онлайн залагания. Установено е, че за 2015 г. „ЕВРОБЕТ“ ООД е платило на ДКХ променлива част двукомпонентната държавна такса по чл. 30, ал. 4 ЗХ в размер на 12 522,54 лв., за 2016 г. - 63 284,27 лв., за 2017 г. - 122 827,37 лв. и за 2018 г. - 120 760,56 лв. Констатирано е също, че на основание на чл. 10а ЗХ /отм./, „ЕВРОБЕТ“ ООД, в качеството на организатор на онлайн хазартни игри, е направило годишни вноски за социално отговорно поведение за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 50 000 лв. за всяка година. Установено е, че във връзка с хазартните онлайн игри дружеството е отчело за 2015 г. финансови разходи, представляващи банкови такси, в общ размер на 1 141,37 лв., за 2016 г. - 6 035,17 лв., за 2017 г. -12 781,02 лв. и за 2018 г. -13 658,42 лв. „ЕВРОБЕТ“ ООД е водило аналитична отчетност по сметка 602 Разходи за външни услуги, по признак - вид разход, като при анализ на отразените записвания е констатирано, че по същата са отчетени общи разходи за услуги, които не могат да се отделят само за онлайн залаганията. За 2015 г. са отразени разходи в общ размер на 4 045 220,29 лв., за 2016 г. - 3 526 229,95 лв., за 2017 г. - 2 434 022,45 лв. и за 2018 г. - 1 756 962,23 лв. Тук се включват разходи за телефон, интернет, реклама, IT, консултации и одит и др. С РА е прието, че част от тези разходи са свързани с организирането на онлайн залаганията, като размерът им е определен на база на процент приходи от онлайн залагания спрямо всички приходи от хазартна дейност. Данните за последните са взети от представените оборотни ведомости от „ЕВРОБЕТ" ООД и въз основа на тях са определени общи разходи за външни услуги, които са свързани с организирането на онлайн залаганията за 2015 г. в размер на 5 461,05 лв., 2016 г. - 27 081,45 лв., 2017 г. -40 623,83 лв. и 2018 г. - 31 994,28 лв. Въз основа на представените документи от ревизираното лице /в т.ч. счетоводен и данъчен амортизационни планове/ е констатиран размерът на отразените в счетоводството му за ревизираните периоди на годишна база разходи за амортизации на дълготрайни активи, ползвани за организирането на онлайн залагания, в еквивалентен размер на определените годишни данъчни амортизации за тях, както следва: 2015 г. -140 845,66 лв., 2016 г. - 77 949,15 лв., 2017 г. - 54 732,15 лв. и 2018 г. - 8 033,27 лв. Съобразени са и отчетените разходи за заплати и осигуровки за наетите лица по трудов договор за посочените периоди, съответно: 2015 г. - 12 543,54 лв., 2016 г. - 28 343,83 лв., 2017 г. - 27 177,82 лв., и за 2018 г. - 40 680,40 лв. Общият размер на всички разходи във връзка с организирането на онлайн хазартни игри са установени в РА както следва: за 2015 г. в общ размер на 336 053,01 лв., 2016 г. - 883 936,42 лв., 2017 г. -1 653 967,56 лв. и 2018 г. -1 793 727,34 лв. При съобразяване на установените при ревизията факти и обстоятелства, с РА е формиран следния финансов резултат за ревизираните периоди: данъчна печалба за 2014 г. в размер на 749 947,90 лв., установен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 74 613,09 лв., в т.ч. дължим - 36 824,47 лв., след отстъпката по чл. 92, ал. 10 ЗКПО; за 2015 г. данъчна загуба в размер на 164 589,14 лв., корпоративен данък 0,00 лв.; за 2016 г., след приспадане на данъчната загуба за 2015 г., е определена данъчна печалба в размер на 244 647,83 лв., въз основа на която е установен дължим корпоративен данък в размер на 24 464,78 лв.; - за 2017 г. е формирана данъчна загуба в размер на 18 131,81 лв.; - за 2018 г. е определена данъчна печалба в размер на 572 129,66 лв., след приспадане на данъчната загуба от 2017 г., въз основа на която е установен дължим корпоративен данък в размер на 57 212, 97 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След обсъждане на нормите, регламентиращи хипотезите на отклонение от данъчно облагане, както и стопанските разходи, които не са признават за данъчни цели /чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т.3 и чл. 26, т. 1 ЗКПО/, АССГ е приел, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране целите и предмета на дейност на предприятието. В случая поредицата от сключени договори от жалбоподателя - за получаване на заем от ПИБ АД, последващо предоставяне на получената в заем сума на „ПСТ ГРУП“ ЕАД и прехвърляне на вземанията от последния на „ВАРТА 1“ ЕООД, са квалифицирани от съда като сделки, сключени с цел отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Първоинстанционният съд не е възприел тезата на жалбоподателя, че кредитирането на „ПСТ Холдинг“ АД е от кумулирани от „ЕВРОБЕТ“ ООД свободни оборотни парични средства, а не от такива, получени въз основа на договора за банков кредит, сключен с ПИБ АД. В тази насока е приел, че правомерното развитие на материалното данъчно правоотношение изключва дейност на задълженото лице, свързана с опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността му. Формирал е извод, че в случая е налице хипотезата на чл.16, ал.2, т. 3 ЗКПО - изплащане от „ЕВРОБЕТ“ ООД за своя сметка на кредит, несвързан с дейността на дружеството и неправомерно финансовия резултат е намален със сумите за лихви по процесния договор за кредит. Според АССГ, правилно с РА, при съобразяване на действащата нормативна уредба за ревизираните периоди - чл.176а ЗКПО и чл. 30, ал. 3 ЗХ, и съобразно анализираната счетоводна отчетност на дружеството, при формиране на данъчните финансови резултати е извършено преобразуване на СФР с приходите и разходите на „ЕВРОБЕТ“ ООД във връзка с организираните онлайн игри, чрез коригиране на разликата между тях, представляваща реализирана и отчетена в счетоводството му печалба, респ. загуба от хазартна дейност. Съобразено е, че размерът на приходите е формиран въз основа на декларирани обстоятелства за получени залози пред ДКХ, които са отразени в счетоводството на задълженото лице. Размерът на разходите е определен като сбор от платени суми на печеливши участници; платени такси към ДКХ; разходи възнаграждения и осигуровки на лицата, участвали в извършването на дейността; амортизация на активи и банкови такси, ползвани пряко за същата; административни и офис разходи - въз основа на приемлива база за разпределението им. Не са споделени възраженията на жалбоподателя за признаване на разходи за дейността му, подлежаща на облагане по ЗКПО, на отчетените такива във връзка с организирането на хазартна дейност за онлайн залагания през 2014 г. и за всяка от ревизираните години - на отчетените обороти по кредита на сметка 651 11 - Разсрочени такси лиценз ДКХ във връзка с тях. В тази насока съдът е приел, че дружеството не е извършвало дейност по онлайн залагания, не е декларирало направени залози във връзка с такива пред ДКХ и не е отчело приходи в счетоводството си във връзка с тях през 2014 г. Поради това, отчетените разходи през 2014 г. във връзка с последващото осъществяване на тази дейност правилно не са признати за данъчни цели и с РА не е извършено намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството при формиране на данъчния такъв. Размерът на разходите е съобразен и с декларираните от жалбоподателя с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. Суми, като разходи, които се изключват при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчни цели. За неоснователни са приети и доводите на жалбоподателя за признаване като разходи за дейността по онлайн залаганията, формирани от отчетени суми по кредита на сметка на 651 11- Разсрочени такси лиценз ДКХ, без да е посочено и да са представени доказателства как са формирани същите: за 2015 г. в размер на 20 400 лв., за 2016 г.- 22 254,79 лв., за 2017 г. — 20 200 лв. и за 2018 г. — 20 000 лв. Съобразено е, че претендираните за признаване разходи се различават от отразените в счетоводството, тъй като в дневник главна книга за ревизираните периоди са налице следните записи: за 2015 г. е отразен запис по дебит сметка 6061 Такси ДКХ срещу кредит сметка 651 11 Разсрочени такси лиценз ДКХ в размер на 25 996,81 лв., 2016 г. - 26 028,01 лв., 2017 г. - 34 422,85 лв. и 2018 г. - 19 983,63 лв., без жалбоподателят да е обосновал от къде се формира тази разлика. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите към предмета на спора факти след обсъждане на приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като е изложил мотивирани правни изводи за материална законосъобразност на РА. По отношение на извършеното с РА увеличение на финансовия резултат с непризнати за данъчни цели разходи за лихви: Правилен е изводът на приходните органи, възприет и от съда, че счетоводно отчетените разходи за лихви за кредит по договора от 18.05.2012 г., сключен с ПИБ АД, не са свързани с икономическата дейност на „ЕВРОБЕТ“ ООД, поради което и на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО не са признати за данъчни цели. Въз основа на приетите по делото доказателства АССГ е установил по категоричен начин, че полученият банков кредит от ПИБ АД, впоследствие е предоставен като заем на „ПСТ ГРУП" ЕАД, след което вземането от последното дружество е цедирано на „ВАРТА 1“ ЕООД. Установено е също, че по предоставения заем на „ПСТ ГРУП" ЕАД не са изплащани лихви на „ЕВРОБЕТ“ ООД след 01.04.2014 г., както и че възнаграждението по договора за цесия не е изплатено от „ВАРТА 1“ ЕООД. Същевременно, между страните не е налице спор, че дейността на ревизираното дружество през процесните периоди е организиране на хазартни игри и считано от 2015 г. на онлайн хазартни игри, като липсват данни, а и твърдения, че дружеството осъществявало дейност по финансиране на трети лица. Гореизложеното обуславя правилност на извода, че счетоводно отразените разходи за лихви по договора за кредит от 18.05.2012 г., сключен с ПИБ АД, не са свързани с дейността на ревизираното дружество, поради което и не следва да бъдат признати за данъчни цели. Установено е, че горепосочените договори за заем и за цесия на практика представляват безвъзмездни сделки, тъй като на „ЕВРОБЕТ“ ООД не се плащани нито лихви за предоставения заем на „ПСТ ГРУП" ЕАД, нито е получило договореното възнаграждение по сключения с „ВАРТА 1“ ЕООД договор за цесия. Следователно, дружеството е финансирало безвъзмездно дейността на трето лице, което, както правилно е квалифицирано от административния съд, представлява отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗКПО. Неоснователно е касационното възражение, че ревизиращите органи не са доказали взаимовръзка между получения банков кредит и предоставения заем на „ПСТ ГРУП" ЕАД. Въз основа на събраните при ревизията доказателства е установено, че 3 дни след сключване на договора за кредит от 18.05.2012 г., на 21.05.2012 г. „ЕВРОБЕТ“ ООД е предоставило сума в размера на получения кредит – 6 000 000 лв., на „ПСТ ГРУП" ЕАД. Считано от 01.04.2014 г. „ЕВРОБЕТ“ ООД не е отчитало приходи от лихви във връзка със заемния договор, като за размера на предоставената заемна сума на „ПСТ ХОЛДИНГ“ АД е отчитало разходи за лихви по Договора от 18.05.2014 г. с ПИБ АД. Същевременно, както в хода на ревизията, така и в производствата по обжалване на РА, от дружеството не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че сумите, предоставени като заем, впоследствие цедирани на „ВАРТА 1“ ЕООД, са различни от кредитните средства, получени по договора от 18.05.2012 г. Не е доказано, че дружеството е разполагало със собствени финансови активи или такива от друг източник, които са били свободни и са предоставени като заем. Не е установено и къде са вложени получените кредитни средства, след като се твърди, че не са предоставени като заем. По отношение на извършеното с РА преобразуване на счетоводния финансов резултат (СФР) с приходите и разходите на „ЕВРОБЕТ“ ООД във връзка с организираните онлайн хазартни игри: Спорът между страните касае вида и размера на непризнатите разходи от ревизиращите органи, свързани с организираните от ревизираното дружество онлайн хазартни игри. Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗХ /в приложимата редакция/ за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 100 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. С чл. 176а, ал. 2 ЗКПО /отм., но действащ през ревизираните периоди/ е предвидено облагане с корпоративен данък на всички хазартни игри, извън тези по ал. 1, за които се дължи държавна такса по чл. 30, ал. 3 ЗХ. По делото е безспорно установено, че за всеки от ревизираните данъчни периоди - 2014 г. – 2018 г., при формиране на счетоводния финансов резултат за данъчни цели, „ЕВРОБЕТ“ ООД не е отчело приходите и разходите, касаещи организираните онлайн хазартни игри. В съответствие с разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 ЗКПО ревизиращите органи са преобразували счетоводния финансов резултат с размера на приходите и разходите за онлайн залагания, организирани от дружеството, съобразявайки събраните при ревизията доказателства. Приетите приходи са формирани от установените суми за направени залози, а като разходи са включени: изплатените печалби, платената променлива част от двукомпонентна държавна такса по чл. 30, ал. 4 ЗХ, такса по чл. 10а ЗХ, други административни разходи – за заплати, за амортизации, за банкови такси, както и общи разходи. Правилно е съобразено от приходните органи и от съда, че през ревизираната 2014 г. дружеството не е осъществявало дейности по организиране на онлайн хазартни игри, съответно не е отчело нито приходи, нито разходи, свързани с такъв вид дейност. Именно на това основание и в съответствие с принципа за съпоставимост на приходите и разходите (т. 5. 1, б. "г" от СС № 18 – Приходи), съгласно който приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи, за посочения данъчен период в счетоводния финансов резултат на дружеството с РА не са включени разходите за издаване на лицензи за онлайн хазартни игри. Както се посочи, такива не са включени от самото дружество в счетоводния му финансов резултат за данъчни цели за 2014 г. В следващите данъчни периоди приходните органи са включили всички разходи, които са счетоводно отразени и са относими към организираните онлайн хазартни игри, в т.ч. и платената променлива част от двукомпонентната държавна такса по чл. 30, ал. 4 ЗХ. Видно от констатациите на приходните органи и съгласно заключенията по приетите от първоинстанционния съд експертизи, с РА са признати всички административни разходи – за заплати, за амортизации, за банкови такси и др. свързани с онлайн игрите. Както в хода на ревизията, така и при обжалването на процесния РА, не са ангажирани доказателства за други разходи, в т.ч. и за платени такси по чл. 30, ал. 4 ЗХ през съответния период, които да не са признати за данъчни цели от органите по приходи. По отношение на непризнатите разходи за еднократни такси, платени на основание чл. 30, ал. 4 ЗХ през 2014 г., неоснователно се твърди в касационната жалба, че ревизиращите органи не са съобразили, че същите са пропорционално разсрочени за данъчни цели за целия период на лиценза и респ. неправилно не са включени в СФР за данъчни цели. Както се посочи, по делото е безспорно установено въз основа на събраните при ревизията доказателства, в т.ч. подадените от „ЕВРОБЕТ“ ООД ГДД по чл. 92 КПО за съответната финансова година, че при формиране на счетоводния финансов резултат за данъчни цели дружеството не е отчело приходите и разходите, касаещи организираните онлайн хазартни игри за всеки от процесните периоди, в т.ч. и тези за платените еднократни такси през 2014 г. Не е доказано също счетоводното отразяване на тези разходи от дружеството като разходи за бъдещи периоди, съответно разсрочването им като преки такива за периодите на действие на издадените лицензи за онлайн хазартни игри. В тази насока правилно е съобразено от АССГ, че не са ангажирани доказателства как и на какво основание са формирани претендираните за признаване като разходи за дейността по онлайн залаганията, представляващи отчетени суми по кредита на сметка на 651 11- Разсрочени такси лиценз ДКХ, както следва: 2015 г. в размер на 20 400 лв., 2016 г. - 22 254,79 лв., 2017 г. — 20 200 лв. и 2018 г. — 20 000 лв. Не е доказано по категоричен начин и че посочените суми представляват разсрочени такси към ДКХ именно във връзка с организираните онлайн игри, а не са част от таксите, платени за останалите лотарийни игри, организирани от „ЕВРОБЕТ“ ООД. На следващо място, посочените суми се различават от отразените записвания в дневник главна книга за ревизираните периоди, а именно: за 2015 г. е отразен запис по дебит сметка 6061 Такси ДКХ срещу кредит сметка 651 11 Разсрочени такси лиценз ДКХ в размер на 25 996,81 лв., за 2016 г. - 26 028,01 лв., за 2017 г. - 34 422,85 лв. и за 2018 г. - 19 983,63 лв. По делото не са ангажирани доказателства от къде се формира тази разлика, като отговор на този въпроси не се съдържа и в заключенията по приетите по делото експертизи. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на НАП следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 11 446,17 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и да се определи в размер на 5 852,33 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,