Решение № 710 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2009 г.

Решение № 710 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на М. П. М. от гр. Ст. З. срещу въззивното решение на С. окръжен съд от 27.VII.2009 г. по в. гр. д. № 221/2009 г. в отхвърлителната му част. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с определение № 933 от 13.IХ.2010 г. по въпроса "трябва ли да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, причинени вследствие на публично казани и разпространени думи и изрази, уронващи авторитета и доброто име на ищеца, съразмерно на част от изразите, за които е прието, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като става въпрос за едно деяние, независимо от броя на употребените от ответника думи и изрази, изявлението е насочено към ищеца, по едно и също време и място". Ответникът по касационната жалба Г. С. Т. от гр. Ст. З. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. По релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос ВКС на РБ счита следното: По силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Основана на даденото с ПП № 4/1968 г. задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. Според нея "справедливост" по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по отношение на него, по едно и също време и място, броят /интензитетът/ на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в посочената разпоредба принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. В такъв случай става въпрос за едно увреждащо действие /един правопораждащ факт/, а не за отделни такива, и за него се дължи едно обезщетение. Следователно липсата на фактическия състав на непозволено увреждане относно част от тези думи и изрази, твърдяни от ищеца, възприети от него като увреждащи и в тяхната съвкупност обосновали заявеният размер на претенцията, е от значение за тежестта на увреждането и, респективно, за справедливия размер на обезщетението, което следва да се съобрази. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение Ст. З. ОС е отменил решението на Ст. З. РС от 20.II.2009 г. по гр. д. № 1130/2008 г. в уважителната му част за разликата над 2000 лв. до 5000 лв. и в частта за разноските за разликата над 260 лв. до 650 лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от М. М. срещу Г. Т. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на разликата от 3000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване честта, достойнството и доброто име на ищеца чрез изразите "Защото е най-слабохарактерен" и "Той е на 35 години, а няма 35 дена трудов стаж", казани от ответника на пресконференция на 19.V.2008 г. В останалата му уважителна част за присъденото обезщетение в размер на 2000 лв. първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел, че по делото несъмнено са установени всички предвидени в чл. 45 от ЗЗД предпоставки за основателност на предявения иск: противоправно деяние на ответника, изразяващо се в казани от него по отношение на ищеца посочени по-горе обидни изрази по време на пресконференция, излъчена в телевизионно предаване, като в тази връзка са съобразени разпоредби на Конституцията на РБ, на Международния пакт за граждански и политически права, на ЕКПЧ, практиката на ЕСПЧ по чл. 10 от ЕКПЧ /решение от 01.VII.1999 г. по делото "Обершлик срещу А."/; вина; нанесени неимуществени вреди на ищеца и причинна връзка между тях. При преценката за размера на причинената вреда съдът е приел, че следва да се отчете обстоятелството, че претендираната сума 5000 лв. е относно всички изрази, съдържащи се в изявлението на ответника, а увреждането е осъществено само от два от тях. Атакуваното решение е правилно. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, който не следва да бъде приповтарян, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с трайната практика на съдилищата въззивният съд е определил по справедливост размерът на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, вземайки предвид тежестта на увреждането, осъществено само чрез част от твърдяните в исковата молба като обидни употребени от ответника и разпространени публично думи и изрази. Неоснователни са оплакванията на касатора, обективирани в касационната му жалба. В атакуваното решение не се съдържа извод на въззивния съд, че всяко от посочените в исковата молба изявления на ответника е отделно деяние, т. е. че става въпрос за обективно съединени искове. Напротив, прието е, че определеното обезщетение се дължи за вредите от накърняване честта, достойнството и доброто име на ищеца чрез публично разпространените от ответника по едно и също време изрази "Защото е най-слабохарактерен" и "Той е на 35 години, а няма 35 дена трудов стаж", т. е. от едно увреждащо действие. Не е налице и липса на аргументация какъв "критерий" е използван от въззивния съд при определяне размера на дължимото обезщетение. С оглед прилагането на принципа за справедливост съдът е взел предвид всички установени по делото обстоятелства от значение в тази насока: известността на ищеца в обществото като лидер на политическа партия и като човек със силен характер, последователен, сериозен, отговорен, енергичен и с изградени трудови навици, при което определянето му като "най-слабохарактерен" и като човек, който "няма 35 дена трудов стаж" засегнало дълбоко психическата му сфера; че изявлението на ответника е направено публично и многократно е излъчвано в телевизионно предаване, с което станало достояние на широк кръг лица; че огласената от ответника невярна информация за трудовия стаж на ищеца е била особено болезнена за него в емоционално отношение предвид обстоятелството, че от 1996 г. той е инвалидизиран със забрана за полагане на всякакъв вид труд до 01.I.2010 г. При тези обстоятелства присъденото обезщетение в размер на 2000 лв. възмездява неимуществените вреди в пълен размер, както повеляват разпоредбите на чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД. По изложените съображения се налага извод, че атакуваното решение е законосъобразно, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК то следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на касатора не се следват разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 100 лв. разноски за представляването му в касационното производство по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV ГО,