Определение № 254 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3111/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Б. П. К., чрез процесуален пълномощник, за отмяна на решение № 60229 от 06.01.2022г. по гр.дело № 140/2021г. на Върховния касационен съд, IV ГО, с което след отмяна на решение № 260013/25.09.2020г. по в.гр.дело № 338/2020г. на Апелативен съд-Пловдив са отхвърлени исковете на Б. К. срещу „Електроразпределение Юг“ЕАД с правна квалификация чл.92, ал.1, изр.1 за сумата 30 070 лева-обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно прекъсване на електрозахранването на конкретно посочен обект в [населено място] за периода от 12.11.2013г. до 04.12.2015г. и чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД за сумата 2 281,48 лева - законните лихви върху обезщетението за периода от 12.02.2016г. до 10.11.2016г. С решението на ВКС, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД, „ЕВН България“ Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да плати на Б. К. сумата 4 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно прекъсване на електрозахранването на посочения обект в периода от 12.11.2013г. до 04.12.2015г., ведно със законната лихва от 11.11.2016г., както и да му плати, на основание чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД, сумата 303,49 лева-законна лихва върху обезщетението за периода от 12.02.2016г. до 10.11.2016г., като искът по чл. 79, във вр. с чл.82 ЗЗД ЗЗД е отхвърлен за разликата над 4 000 лева до 15 040 лева. Молителят поддържа, че посоченото решение на ВКС следва да бъде отменено по реда на чл.303, ал.1 т.4 ГПК, тъй като противоречи на постановеното преди него влязло в сила решение № 229 от 19.02.2020г. по гр.дело № 2726/2016г. на ОС-Пловдив, III състав (постановено в хода на производството по същия правен спор), с което при същите правопораждащи претендираното право факти от фактическия състав на нормата на чл.79 ЗЗД, предявените от Б. К. против „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД (сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД) искове за обезщетяване на неимуществени вреди са отхвърлени. В молбата на Б. К., като основание за отмяна на решението № 60229 от 06.01.2022г. по гр.дело № 140/2021г. на ВКС, IV ГО е посочена и разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Изложени са твърдения, че едва с решението си по спора съставът на ВКС е прел, че въззивната инстанция неправилно е квалифицирала исковете като такива по чл.92 ЗЗД, вместо по чл. 79, във вр. с чл.82 ЗЗД. Според молителя тази промяна на квалификацията на спорното право, без даване на указания на страната, представлява ново обстоятелство, за което той научил след постановяване на решението на ВКС, като по този начин бил лишен от възможността да проведе доказване на исковете си по чл. 79, във вр. с чл. 82 ЗЗД. В тази връзка се поддържа, че съставът на ВКС след като не е упражнил правомощията си по чл.293, ал.3 ГПК е извършил процесуални нарушения, които представляват нови обстоятелства, по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, за които молителят научил след обявяване на решението на касационната инстанция от 06.01.2022г. Против молбата за отмяна е постъпил отговор от „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния им пълномощник юрк.С. Р., със становище за нейната недопустимост, евентуално – неоснователност, по конкретно изложени съображения.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършване на дължимата преценка за допустимост на молбата за отмяна, намира следното: Молбата е предявена от легитимирана страна, в сроковете по чл. 305, ал. 1, т.1 и т. 4 ГПК, но съдът намира същата за процесуално недопустима, по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието следва да е в диспозитива, а не в мотивите на двете решения. Посочи се, че с решението на ВКС, чиято отмяна се претендира, е отменено решение № 260013/25.09.2020г., постановено по в.гр.дело № 338/2020г. на Апелативен съд-Пловдив. С това решение апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД и на „ЕВН България-Електроразпределение“ ЕАД(сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД), е потвърдил решение №229 от 19.02.2020г. по гр.дело № 2726/2016г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение частично са уважени исковете на Б. К. против „ЕВН България Електроснабдяване“ АД с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 25, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството за сумата 15 040 лева-договорна неустойка, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.11.2016г. до окончателното плащане и по чл. 86 от ЗЗД за сумата 1 141,11 лева – лихва за забава за периода от 12.02.2016 г. до 10.11.2016 г.. Уважен е и иска на К. против „ЕВН България – Електроразпределение“ ЕАД с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 48, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа на това дружество за сумата 30 070 лева - договорна неустойка, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.11.2016 г. до окончателното плащане и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 2 281,48 лева – лихва за забава за периода от 12.02.2016 г. до 10.11.2016г. С решението на ОС-Пловдив са отхвърлени предявените от Кантарев срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и срещу „ЕВН България – Електроразпределение“ ЕАД, сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД искове по чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, по-големи от договорените с ОУ, изразяващи се в хипертонична болест на сърцето, главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, често прилошаване, потиснатост, тревожност, безсъние, срам и унижение, в размери по 15 000 лева. Отмяната е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове и е допустима в изчерпателно изброени в закона хипотези, които не могат да се тълкуват разширително. В случая, въпреки че се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, молителят твърди, че е налице противоречие между актове постановени в едно и също производство, като решението сочено като противоречиво е постановено по реда на инстанционния контрол. Молителят не излага твърдения за друго влязло в сила решение, на което решението № 60229 от 06.01.2022г. по гр.дело № 140/2021г. на ВКС, IV ГО да противоречи. Страната не само не е обосновала обстоятелствата, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, а е мотивирала искането си с оплакване за извършени от състава на ВКС процесуални нарушения относно възприетата правна квалификация на исковата претенция като дейност на съда по приложението на закона. Фактическия състав на основанието по чл. 303, т. 4 ГПК изисква наличие на противоречащи си влезли в сила съдебни актове, постановени в отделни производства, с които по различен начин е разрешен със сила на пресъдено нещо един и същ заявен материалноправен спор между едни и същи страни. В разглеждания случай, не са налице инициирани различни съдебни производства, приключили с решения, изключващи се взаимно като правен резултат. Интерпретацията на мотивите към т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, дадена от молителя не съответства на съдържанието и логиката им. В т. 5 от диспозитива на Тълкувателното решение се приема, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение предмета и страните по делата, както и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета, по който се формира сила на пресъдено нещо. Видно е, че се касае за съпоставка между предмети на спор по различни дела, а не между различни квалификации на правоотношение, във връзка с един и същ предмет на спор, дадени в хода на едно и също производство, каквото молителя противопоставя и което противоречие е обективно преодолимо по пътя на инстанционния контрол. Кантарев не се е възползвал от правото си на въззивна жалба против решението №229 от 19.02.2020г. по гр.дело № 2726/2016г. на Пловдивския окръжен съд в отхвърлителните му части, именно поради което в тези части същото е влязло в сила. Недопустимо е по пътя на отмяната да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в редовния инстанционен контрол. Следва да бъде посочено и, че според трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 303 ГПК, последицата от основателна молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е не отмяна на конкретно посочено от молителя, а на неправилното между две противоречащи си решения, всяко от които със самостоятелно битие, пораждащо самостоятелни правни последици, което обуславя и необходимостта от отмяната му, като неправилно. Предвид изложеното и поради липсата на надлежни твърдения за обективно годни да бъдат противопоставени, като противоречащи в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК съдебни актове, молбата за отмяна е недопустима, съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Искането за отмяна на решение № 60229 от 06.01.2022г. по гр.дело № 140/2021г. на ВКС, IV ГО по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК също е недопустимо. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от изложени от молителя твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените твърдения за допуснати от състава на ВКС процесуални нарушения, за които молителят узнал едва при обявяване на решението, не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Трябва да се отбележи, че новите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на пресъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. Поради всичко изложено и доколкото молбата на Б. К. не кореспондира с поддържаните основания за отмяна, предвид и обстоятелството, че сочените съдебни решения са постановени от различни инстанции по едно и също исково производство, а и доколкото не се касае за порок, който може да бъде отстранен по реда на чл. 306, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение