Определение № 5070 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 387/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на И. К. З. за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила определение № 10755/10.10.2024 год. постановено по адм. дело № 9211/2024 год. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отменено разпореждане № 14129 от 07.08.2024 год. постановено по адм. дело № 5876/2024 год. по описа на Административен съд София – град и е наредено да бъдат безусловно прекратени действията на съдебната администрация и съдебния администратор на Софийски районен съд изразяващи се в отказ от предоставяне на дела на адвокати. В молбата се сочи, че са нарушени съответните правила като не са преценени заинтересованите лица в следствие, на което не и е предоставена възможност като заинтересована страна да участва в делото. Счита, че определението има сила и спрямо нея, тъй като могат да бъдат достъпени дела, по които искателката е страна. Адвокатите „нямали“ работа по дела, по които не са упълномощени от своите клиенти. Излагат се съображения по съществото на развилия се спор пред ВАС. По-късно представя писмена защита. Ответникът адв.А. Ю. Михайлов в писмено становище намира молбата за недопустима, а разгледана по същество за неоснователна. Счита, че съгласно чл.237, ал.1 от АПК влезлите в сила съдебни решения, определения и разпореждания подлежат на отмяна по искане на страна по делото, а молителката не е такава, поради което искането е недопустимо. Същото е недопустимо и на основание чл.245 от АПК, тъй като по този текст на отмяна по искане на трето лице подлежат само решенията и споразуменията пред съда. В тази връзка намира, че молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно намира, че на се налице обстоятелства по чл.239, т.1-6 от АПК, а само „съждения по съществото на един правен спор“ и прави искане съдът да остави без уважение искането. Ответникът адв.Н. Д. Димитров чрез адв.В. Тодоров в писмен отговор намира искането за недопустимо, тъй като не са налице условията на чл.245 от АПК. По отношение на основателността на искането счита, че същото е неоснователно, тъй като не отговаря на предпоставките по чл.239 от АПК. Претендира присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от ЗАдв, за което представя договора за правна защита и съдействие и списък на разноските. Ответникът Съдебен администратор на Софийски районен съд в писмен отговор изразява становище по искането като намира същото за основателно. Счита, че ВАС следва да отмени определение № 10755/10.10.2024 год. постановено по адм.д. № 9211/2024 год. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна на И. З. за процесуално недопустимо. По делото няма спор, че И. З. не е участвала в производството по адм. дело № 9211/2024 год. по описа на ВАС, шесто отделение, както и в производството по адм.д. № 5876/2024 год. по описа на АССГ. Следователно в случая е приложим редът по чл. 246 - 249 от АПК. За разлика от отмяната по искане на страната по делото (чл. 237, Раздел I, Глава четиринадесета), на отмяна по искане на трето лице не подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, по аргумент от чл. 245, ал. 1 от АПК (Раздел II, Глава четиринадесета). Цитираната разпоредба изключва от предмета на разглеждане в това производство влезлите в сила определения. Този извод следва и от обстоятелството, че определенията не формират сила на присъдено нещо, поради което правата на третите лица не са преклудирани и няма процесуална пречка тези права да бъдат упражнени самостоятелно. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от АПК визира единствено влезлите в сила съдебни решения и споразумения пред съда и това изключение е обусловено от правния характер и действие на определенията и разпорежданията - те не обвързват с правни последици по смисъла на чл. 246, ал. 1 от АПК третото лице, което не е участвало в съдебното производство. Недопустимо е искането за отмяна и на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на която норма се позовава искателят. Цитираната норма се намира в Раздел I на Глава четиринадесета от АПК, която урежда отмяната по искане на страна по делото. И. З. няма това качество, тъй като не е участвала при разглеждането на адм. дело № 9211/2024 год. по описа на ВАС, шесто отделение, както и в производството по адм.д. № 5876/2024 год. по описа на АССГ. С оглед на изложеното направеното искане от И. З. за отмяна на влязлото в сила определение на Върховен административен съд, следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а образуваното въз основа на него производство следва да бъде прекратено. Предвид изхода на спора в тежест на И. З. следва да бъдат поставени заявените от ответника по искането за отмяна адв.Н. Д. Димитров разноски. Същият е заявил разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от Закона за адвокатурата, за което е представил договор за правна защита и съдействие. Следва да се осъди искателката да заплати на процесуалния представител на адв.Н. Д. Димитров разноски по делото в размер на 1000 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА и чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия