Определение № 11731 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на В. Е. И., С. И. С., Е. И. Х., Г. И. К., Е. К. М., Ц. Г. Т., Г. Г. Д., З. Г. Б., Л. Д. Й., Д. И. Й., С. И. Й., В. Л. Б. и Й. Ц. К. против определение № 30331 от 17.09.2025 г., постановено по адм. дело № 5810/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и молят за отмяната му. Ответникът – Столичен общински съвет, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град оставя без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели против мълчалив отказ на Столичния общински съвет за прекратяване на административното производство по т. 6 от решение № 17 по протокол № 68 от 12.01.2023 г. на Столичен общински съвет. За да постанови този резултат първоинстанционният съд констатира, че с решение № 17 по протокол № 68 от 12.01.2023 г. Столичен общински съвет одобрява проект за изменение на план за улична регулация при о.т. 299б (нова), м. „Младост 1 – Мусагеница“ и план за улична регулация и застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс м. „Младост 1 – Мусагеница“ в граници: бул. „Д-р Г. М. Димитров“, бул. „Климент Охридски“, ул. „Проф. Марко Семов“, ул. „169“ и ул. „Въртопо“, СО – район „Студентски“, като с т. 6 от решението не се одобрява план за регулация и застрояване за урегулираните поземлени имоти, за които е необходимо провеждане на процедури по съобщаване по реда на чл. 128, ал. 1 и ал. 11 и чл. 22, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т. ч. и кв. 44, нов УПИ VII – „за обществен паркинг“ и административното производство в тези части е висящо. Приема, че жалбоподателите се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 68134.1602.1937 по КККР на гр. София, представляващ част от УПИ VII – „за обществен паркинг“, кв. 44, м. „Младост – Мусагеница“ гр. София. Констатира, че със заявление от 24.04.2025 г., жалбоподателите искат от административния орган да прекрати административното производство за УПИ VII – „за обществен паркинг“, кв. 44, м., в частта му за ПИ с идентификатор 68134.1602.1937. При тези данни съдът прави извод, че не е налице формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. Излага съображения, че мълчалив отказ се формира само при направено искане за издаване на индивидуален административен акт, а производството по издаване на решението за одобряване изменение на ПУП започва служебно, а не по инициатива на жалбоподателите. Позовава се на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 АПК и прави извод, че в случая жалбоподателите не са страни в административното производство, което започва служебно. По тези съображения съдът достига до заключение за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че производството по изменение на ПУР и одобряването на проект за план за регулация за преструктуриране на ж.к. м. „Младост I – Мусагеница“ и план за застрояване за преструктуриране на ж.к. м. „Младост I – Мусагеница“ в обхвата, посочен в заповедта, започва служебно. Жалбоподателите не са заявители в производството по издаване на административния акт, а притежаваният от тях поземлен имот е в обхвата на УПИ VII, кв. 44, в който УПИ участва и ПИ частна общинска собственост. С решението от 12.01.2023 г. на Столичен общински съвет по т. 6 е постановено, че от него е изключен одобряване на ПР И ПЗ за преструктуриране относно нов УПИ VII – „за обществен паркинг“, кв. 44 и административното производство в тази част продължава да е висящо. При тези данни искането на жалбоподателя за прекратяване на административното производство по отношение на притежавания от тях поземлен имот е недопустимо. Съгласно правилото на чл. 56, ал. 1 АПК административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. В случая производството за одобряване на ПР ПЗ за преструктуриране на жилищния комплекс и в обхвата му, посочен в заповедта, започва служебно, поради което и жалбоподателите не са заявители. Фактът, че притежавания от тях поземлен имот е включен в разработката, обосновава единствено извод, че същите са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т.1 вр. ал. 1 ЗУТ, но не и заявители. След като жалбоподателите не са страна в административното производство по смисъла на чл. 56, ал.1 АПК, то същите не разполагат с легитимация да искат прекратяване на производство, поради което и мълчалив отказ не е формиран. Освен това на обжалване подлежи прекратяването на административното производство, но не и отказът за това, тъй като производството за издаване на административният акт продължава и е висящо. Следователно като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото Административен съд София – град постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,