Решение № 531 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2010 г.

Решение № 531 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 333 от 25.02.2011 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на решение № 182 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 302/2010 г. на Хасковски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 239 от 14.04.2010 г. по гр. д. № 2576/2009 г. на Хасковски районен съд и е прекратено като недопустимо производството по предявените от Й. Т. Т. от [населено място] против Поделение 34820, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 199 ЗОВСРБ. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно надлежния ответник по иск за обезщетение по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 199 ЗОВСРБ, дължимо на военнослужещ при прекратяване на кадрова военна служба. В обжалваното въззивно решение на Хасковски окръжен съд е прието, че ответникът Поделение 34820, [населено място], бидейки неправосубектен, не е надлежно легитимирана страна в процеса - липсва положителна процесуална предпоставка за надлежно предявяване и провеждане на иска, поради което искът се явява недопустим. В противоречие с това становище, в решение № 1151 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4875/2007 г. на П. гражданско отделение и решение № 664 от 21.06.2007 г. по гр. д. № 624/2004 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че поделението, което има собствена банкова сметка и данъчен номер, макар и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити има статут на държавно учреждение, което е правосубектно по смисъла на чл. 27, ал. 3 ГПК (чл. 18, ал. 2 ГПК отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в цитираните решения на Върховния касационен съд. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. и решение № 164 от 15.06.2011 г. по гр. д. № 1571/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно чл. 101 ГПК, съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, в т. ч. за надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване. Когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално легитимирано да отговоря по предявения иск, съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни. Ако указанията на съда не бъдат изпълнени в срок, производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният от ненадлежна или срещу ненадлежна страна иск е недопустим. Когато в хода на производството по делото се постави въпрос за процесуалната правоспособност на ответника - държавно учреждение, съдът е длъжен служебно да изиска информация от него и представянето на доказателства за това дали той е разпоредител с бюджетни кредити. Ако ответникът не представи исканите доказателства, съдът може да ги изиска от вишестоящия държавен орган или да снабди ищеца с удостоверение за това (чл. 129 и чл. 186 ГПК). Поделенията на М. на отбраната, които са разпоредители с бюджетни кредити, бидейки държавни учреждения по смисъла на чл. 27, ал. 2 ГПК са процесуално правоспособни и се явяват надлежен ответник по искове за обезщетения по ЗОВСРБ. Когато по делото липсват доказателства дали поделението ответник е разпоредител с бюджетни кредити, съдът следва да ги изиска от поделението; разполага и с възможността да изиска сведения от М. на отбраната или да снабди ищеца с удостоверение за това. Когато по делото се установи, че посоченото като ответник поделение не е разпоредител с бюджетни кредити, съдът следва да укаже на ищеца да посочи надлежния ответник - висшестоящето поделение, разпоредител с бюджетни кредити или М. на отбраната, спрямо което да продължи производството, съответно - да прекрати производството по делото при неизпълнение на указанията. Гражданско дело 2576/2009 г. на Хасковски районен съд е образувано въз основа на искова молба, с която Й. Т. Т. от [населено място] е предявил против Поделение 34820, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 199 ЗОВСРБ. С въззивното решение по съществото на гражданскоправния спор, съдът е констатирал липса на надлежна процесуална легитимация н ответника, прекратил е производството по предявения иск и е обезсилил първоинстанционното решение. Решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В хода на производството по делото, в т. ч. и пред въззивната инстанция не е повдиган въпрос за процесуалната правоспособност на ответника. Изводът на въззивния съд, че Поделение 34820, [населено място] не е процесуално правоспособно е формиран без доказателства дали поделението е разпоредител с бюджетни кредити, съответно разполага ли с процесуална правоспособност по смисъла на чл. 27, ал. 2 ГПК. В нарушение на чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК, след констатация, че посоченият в исковата молба ответник не е процесуално легитимиран да отговоря по предявения иск (констатация, извършена без да са изискани данни дали поделението ответник е разпоредител с бюджетни кредити), съдът не е указал на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежната страна, формирайки неправилен извод за недопустимост на предявения иск. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, решението на Хасковски окръжен съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на съдебен акт след извършване на съдопроизводствените действия по чл. 101, ал. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение