Определение № 3808 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2812/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Г. В. К., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в [населено място затвор], против Определение №1538/18.02.2025 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по административно дело №705/2025 г. С доводи за неправилност частният жалбоподател претендира отмяна на оспореното определение. Ответникът по частната жалба – Административен съд – София – град – не изразява становище. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на първа колегия, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 във вр. с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Производството по административно дело №705/2025 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по частната жалба на Г. К. против Определение №15/02.01.2025 г. на Административен съд – София – област (АССО), постановено по административно дело №1453/2024 г. С Определение №1538/18.02.2025 г. по административно дело №705/2025 г. Върховният административен съд в състав на трето отделение е: 1. отменил Определение №15/02.01.2025 г. на АССО по административно дело №1453/2024 г. в частта му, в която е оставено без уважение искането на К. за освобождаване от държавна такса и го е освободил от заплащането на такава по делото на АССО за всички инстанции; 2. оставил в сила същото определение в частта му, в която е оставено без уважение искането на К. за предоставяне на правна помощ; 3. оставил без разглеждане частната жалба против определението на АССО в частта му, в която се оспорват дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, и е прекратил производството. Според чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството; 2. в случаите, изрично предвидени в закон. С оглед чл. 236 АПК, регламентиращ субсидиарно прилагане на правилата за касационното производство в производството по частните жалби, и чл. 228 АПК, препращащ към правилата за първоинстанционното производство, подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 160, ал. 1 АПК определението на Върховния административен съд само в частта му, в която е оставена без разглеждане частната жалба на К. като недопустима и е прекратено производството. Жалбата, с която е сезиран настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, е допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна в частта й, в която се оспорва Определение №1538/18.02.2025 г. по административно дело №705/2025 г. на Върховният административен съд, трето отделение в прекратителната му част. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Правилно е приел тричленният състав, че определението на АССО с което са дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата му молба, не попада в категориите определения, за които чл. 229 АПК предвижда, че подлежат на обжалване. Същото не прегражда по-нататъшното развитие на производството и оспорването му не е предвидено изрично в закон. На обжалване с частна жалба според чл. 160, ал. 1 АПК подлежи само прекратителното определение по чл. 158, ал. 3 АПК, но не и определението, с което исковата молба се оставя без движение. В останалата му част на основание чл. 235, ал. 2 АПК определението на Върховния административен съд е окончателно и задължително за по-долния съд, т. е. не подлежи на обжалване. В тази й част частната жалба е недопустима като подадена против определение, което не подлежи на обжалване, и поради това следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По така изложените съображения Върховният административен съд в петчленен състав на първа колегия