Определение № 200 от 22.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2294/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Скайлайн пак“ ЕООД, [населено място], чрез управителя Г. С. Б., срещу определение № 1562/16.06.2025г. по възз.ч.гр.д. № 534/25г. на Софийски апелативен съд. С него е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, обективирано в молба, вх.№ 15761/11.06.2025г., за предоставяне на правна помощ за приподписване от адвокат на подадената от него частна касационна жалба срещу определение № 583/26.02.2025г. по възз.ч.гр.д. № 534/25г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилно тълкуване на националните процесуални правила, изразяващо се в абсолютизиране на техния формален характер и отказ за тълкуването им в духа на чл.6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.56 от Конституцията на Република България. По този начин според частния жалбоподател е допуснато непропорционално ограничаване на правото му на достъп до съд и формализъм, излизащ извън целите на процеса, нарушаване на принципите на равенство и състезателност в процеса, в противоречие с духа на правото и принципите на справедлив съдебен процес. Посочва, че принципът на процесуална автономия на държавите-членки не е абсолютен - автономията не е безусловна и подлежи на ограничение, когато не е спазен принципът на равностойност – националните процесуални правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни за прилагане на правото на ЕС, в сравнение с вътрешноправните. Изтъква се и необходимостта от спазване на принципите на ефективност и пропорционалност. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и за назначаване на служебен адвокат за приподписване на частната касационна жалба, алтернативно - за задължаване първата инстанция да уведоми адвокатската колегия за осигуряване на адвокат за приподписването. С писмен отговор (възражение) насрещната страна, ищецът „Соф Кънект“ АД, чрез юрисконсулт М. Г., оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Производството, в което е постановено обжалваното определение, възз.ч.гр.д.№ 534/2025г. на Софийски апелативен съд, е образувано по частна жалба на ответника - еднолично търговско дружество срещу първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение направеното от него възражение за родова подсъдност на спора. Постъпилата от ответника частна касационна жалба срещу въззивното определение е оставена без движение с разпореждане № 1876/24.04.25г. и са дадени указания от съда за отстраняване на констатираните недостатъци. С подадената в изпълнение на дадените указания молба, вх.№ 15761/11.06.2025г., ответникът е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вносна бележка за ДТ и преписи от частната жалба и изложението, а по отношение на изискването за приподписване от адвокат е заявил, че ограничава непропорционално правото му на достъп до съд, евентуално е поискал да му бъде назначен служебен адвокат и - след приключване на процедурата по Закона за правната помощ - продължаване на срока за приподписване. Със сега обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по обективираното в молбата искане за предоставяне на правна помощ във формата на процесуално представителство за приподписване от адвокат на подадената частна касационна жалба, като го е оставил без уважение. Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че делото е търговско, а молителят не е физическо лице, като се е позовал на разпоредбите на чл. 1, чл.5 от Закона за правната помощ, предвиждащи че правна помощ се предоставя на физически лица по наказателни, граждански и административни дела, и чл.24, т. 3 ЗПП, изключваща предоставяне на правна помощ по търговски и данъчни дела, освен, ако молителят не е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. При обсъждане на довода, че поставеното изискване за приподписване от адвокат на частната касационна жалба ще доведе до непропорционално ограничаване на правото на достъп до съд и защита, е изложил съображения, че процесуалните правила, предназначени да гарантират пълна защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на ЕС, са уредени в националното законодателство, в съответствие с установения от общностното право принцип на процесуална автономия на държавите-членки. Изложил е съображения, че процесуалните норми, уреждащи изискванията за редовност на касационните жалби, вкл. частните касационни жалби, способите за отстраняване на констатираните нередовности по указания на съда и последиците от неотстраняването им, са императивни – съдилищата са длъжни да ги прилагат, а стриктното им прилагане в акт, в който в съответствие със закона е проверена допустимостта и редовността на касационната жалба, не засвидетелства пристрастие и нарушаване на гарантирани права, а е израз на стриктното приложение на процесуалните правила. Крайният извод за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ следва да бъде споделен по следните съображения: Правната същност на института на предоставяне на безплатна правна помощ и на института на освобождаване от държавна такса е идентична – те имат социални функции и целта им е да не бъде отказан достъп до съд. Идентична е и правната им уредба. Формираната актуална съдебна практика на касационната инстанция по въпроса за правото на юридическите лица да бъдат освободени от заплащане на държавна такса (определение № 285 от 05.07.2019г. по ч.т.д.№ 1234/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 193 от 24.04.2019г. по ч.т.д. № 810/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 141 от 20.02.2019г. по ч.т.д. № 52/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 122 от 12.02.2019г. по ч.т.д. № 114/2019г. на ВКС, ТК, II т.о.), приема следното: Гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Изтъкната е практиката на Европейския съд по правата на човека, с която се признава правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), в които е прието следното: Достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и, само по себе си, това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност; В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Цитирана е и практиката на СЕС, обективирана в определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/FreistatBayern, в което се приема следното: Пинципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба; Националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Настоящият състав намира, че така даденото от съдебната практика на касационния съд разрешение по въпроса за освобождаване от ДТ на юридически лица и търговци следва да бъде приложено и по въпроса относно правото на юридически лица търговци за предоставяне на правна помощ във формата на процесуално представителство. В случая при преценка на основателността на искането на молителя за предоставяне на правна помощ следва да бъдат съобразени възприетите в съдебната практика и в практиката на ЕСПЧ критерии и съвкупността от конкретни обстоятелства, имащи значение за основателността на молбата за предоставяне на правна помощ. В случая правна помощ е поискана единствено за приподписване на подадена частната касационна жалба. Защитаваният с частната касационна жалба интерес не касае крайния изход на спора, а – само спорния на този етап на производството процесуалноправен въпрос относно родово компетентния съд по спора. Молителят е търговец и, доколкото няма данни да е в производство по несъстоятелност, би следвало по правило да осъществява присъщата за всеки търговец стопанска (търговска) дейност и да реализира приходи от нея, позволяващи му да покрие разхода за адвокат за приподписване на частната касационна жалба, като не са въведени никакви твърдения, напр. за липса на активи на дружеството или за настъпило обективно състояние на неплатежоспособност, от които може да се направи извод от гледна точка на възприетите в практиката на ВКС, на ЕСПЧ и на СЕС критерии, че съществува обективна невъзможност дружеството да заплати тези разходи. В рамките и за нуждите на преценката основателността на искането за предоставяне на правна помощ настоящият състав приема, че защитаваната с частната жалба претенция е очевидно неоснователна. Всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност налагат извод за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ. По изложените съображения, при съвпадане с крайните изводи, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: