Решение № 450 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 140/2009 г.

Решение № 450 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 140/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "О. дружество", град П. ив, приподписана от пълномощника му адвокат Л, срещу въззивно решение № 1* от 06.10.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1719/2008 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 43 от 27.03.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 3430/2007 за уважаване исковете с правно основание чл. 215 КТ за сумата 1 278.75 евро - неизплатени командировъчни пари за периода 28.06.2004 г. - 20.08.2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 465.13 евро - мораторна лихва за периода 30.08.2004 г. - 19.06.2007 г. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че импресарският договор го обвързва като работодател. Участието в гастролите на всеки един от трупата е директно породено от договора с импресариото. В заповедта за командироване въобще няма възложена служебна работа. Ответникът по касационната жалба Р. Н. Г., град П., оспорва жалбата. С определение № 530 от 03.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 06.10.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1719/2008 г. в обжалваната част. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите относно разграничаването на правоотношенията между страните по трудово правоотношение и правоотношенията, които възникват между тях във връзка с други граждански правоотношения, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тези въпроси следва да се приеме, че в разглеждания случай има едновременно съществуване на трудово правоотношение и правоотношение по импресарски договор. В разпоредбата на чл. 357 КТ е дадено легално определение на трудовите спорове - трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. От това определение следва, че страни по трудовите спорове са работникът или служителят от една страна и работодателят от друга по индивидуално трудово правоотношение. Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение, вкл. и това по импресарски договор се дължи престиране на резултат от труда. Тези правоотношения могат да съществуват и едновременно. Само наличието обаче на облигационни отношения между работодателя и трето лице, поради които се е наложило командироване на ищеца в чужбина, не създава договорни правоотношения между последния и това трето лице. Командироването на ищеца като служител на ответника в чужбина е във връзка със съществуващото между тях трудово правоотношение. От това следва, че касаторът като работодател е пасивно легитимиран по предявените искове. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение е правилно. Обоснован е направеният извод, че след като между страните по делото е съществувало трудово правоотношение и Р. Н. Г. е бил командирован за участие в турне до А., Германия и И. от директора на " О. дружество", град П. ив, то отношенията между тях относно неизплатените командировъчни пари следва да се определят като трудови. Предявеният иск правилно е квалифициран като такъв по чл. 315 КТ. Размерът на неизплатените командировъчни е определен съобразно приетата по делото експертиза. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени. В договора за правна защита и съдействие от 10.12.2008 г. само е уговорено адвокатско възнаграждение без същото да е заплатено. Не съществува възможност да се присъждат деловодни разноски, които не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.