Определение № 22 от 10.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1093/21.03.2013 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 173/2012, с което е отменено частично решение № 143/17.01.2013 на Санданския районен съд по гр.д. № 1480/2012, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът ТП „Д. К.”, [населено място], [община], представляван от юрк. М. Х., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и основе фактическите си констатации на събраните доказателства и по материалноправния въпрос за правното значение на обстоятелството, че работникът не е уведомил работодателя си за избора му като общински съветник, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата я оспорва, като счита, че не са посочени ясно обуславящите решението правни въпроси, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като закрилата при уволнение произтича от качеството му на секретар – член на синдикалното ръководство в предприятието, а забраната за прекратяване на трудовото правоотношение с общински съветник докато трае мандата му е абсолютна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „помощник-лесничей” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед поради съкращение, без работодателят да е получил предварително писмено съгласие от съответния синдикален орган, тъй като ищецът е секретар на секцията на КТ „Подкрепа” в предприятието и въпреки че ищецът е избран за общински съветник. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото, както и че закрилата на член на синдикалното ръководство в предприятието произтича от закона, а не от КТД, а забраната за прекратяване на трудовото правоотношение с общински съветник поради съкращение и другите посочени в закона причини, докато трае мандата му, е абсолютна. Обществената функция на общинския съветник е публична и неосведомеността на работодателя не го извинява. На ответника по жалбата следва да бъде присъдена сумата 300 лева разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение