Решение № 377 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е след като с Решение № 7359/03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4902/2025 г. на 5-членен състав на Върховния административен съд (ВАС) е отменено влязло в сила Решение № 2688/17.03.2025 г., постановено по адм. дело № 6363/2024 г. по описа на ВАС и делото е върнато на състав на ВАС за ново разглеждане по искане с правно основание чл. 239, т.1 АПК. Първоначалното производство пред ВАС е образувано по жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Видин, срещу Решение № 573/10.04.2024 г., постановено по административно дело № 94/2024 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/ФП/15.12.2023 г. на директора на ДСП - Видин и преписката е върната на директора на ДСП - Видин за ново произнасяне по заявление-декларация от 04.07.2023 г. на З. Д. К. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по реда на чл. 20, ал. 1 ЗХУ (Закона за хората с увреждания), съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са изложени доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците – М. Д. и П. К. К., правоприемници на З. Д. К., последната починала в хода на процеса на дата 08.01.2025 г., оспорват касационната жалба като неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение, като се претендират и сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административното производство е започнало с подаване на заявление от З. К. с вх. №ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/04.07.2023 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите й по реда на чл. 20, ал. 1 ЗХУ. Към заявлението е приложено и Експертно решение № 92678/26.06.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД – Видин, с което на З. К. е определена 100 % трайно намалена работоспособност (ТНР). Въз основа на извършената проверка за индивидуална оценка на потребностите, З. К. е включена в механизма „Лична помощ“ с Направление № 23017263/14.07.2023 г., издадено от директора на ДСП – Видин, и са ѝ определени 162 часа месечно лична помощ за срок до 14.07.2028 г. Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/ФП/17.07.2023 г. директорът на ДСП – Видин е отпуснал на лицето месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 126,00 лв., считано от 01.07.2023 г. до 31.07.2028 г. Впоследствие с Експертно решение № 92380/158 от 03.11.2023 г. на НЕЛК – специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания е отменено ЕР на ТЕЛК № 92678/26.06.2023 г. и преписката е върната за ново освидетелстване. Въз основа на това директорът на ДСП – Видин е издал заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/ФП/15.12.2023 г., с която е прекратил предоставянето на месечната финансова подкрепа, считано от 01.12.2023 г., на основание чл. 66, ал. 5, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗХУ (ППЗХУ). Същата била оспорена по административен ред пред директора на РДСП – Видин, който с Решение № № 05-РД06-0002/22.01.2024 г. отхвърлил оспорването и потвърдил обжалваната заповед. За да отмени процесния административен акт Административен съд – Видин е стигнал до извод, че е издаден от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 25 ЗХУ, но при неговото постановяване са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Макар заповедта да е в предписаната писмена форма, тя не съдържа коректно изложени фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като се основава на неправилен извод, че Експертно решение № 92380/03.11.2023 г. на НЕЛК е влязло в сила и представлява промяна на обстоятелствата, обуславящи прекратяване на отпуснатата месечна финансова подкрепа. Решението е правилно. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 ЗХУ, а съгласно чл. 70 право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18–годишна възраст, както следва по т. 3 над 90 на сто степен на увреждане – 25 на сто от линията на бедността. Според разпоредбата на чл. 66, ал. 5, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗХУ, месечната финансова подкрепа се прекратява при промяна на обстоятелствата при които е отпусната. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице промяна на обстоятелствата, които да обуславят издаване на заповед за прекратяване на финансовата подкрепа. С ЕР № 92380/03.11.2023 г. на НЕЛК не е разрешен по същество въпросът за вида, степента и срока на трайно намалената работоспособност на лицето, а единствено е отменено ЕР на ТЕЛК № 92678/26.06.2023 г. към МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр. Видин и преписката е върната за ново освидетелстване, поради което то не може да бъде квалифицирано като промяна на релевантните обстоятелства. Към момента на издаване на процесната заповед експертното решение не е било влязло в сила, а впоследствие е било и отменено с влязло в сила Решение № 13676/17.12.2024 г. по адм. дело № 6871/2024 г. на Върховния административен съд. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че административният орган е дал неправилно тълкуване на приложимата правна уредба, като не е съобразил разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, съгласно която обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност не спира тяхното изпълнение. Същевременно правилно е прието, че при издаване на оспорения административен акт не са съобразени целите на ЗХУ, закрепени в чл. 2, т. 2 и т. 4 ЗХУ, а именно, че ЗХУ има за цел да създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания, както и да предостави подкрепа на тях и техните семейства. Нарушен е и принципът на социално-икономическа защита по чл. 5, ал. 2, т. 6 ЗХУ, доколкото финансовата подкрепа по чл. 70 от ЗХУ представлява форма на държавна закрила и социална интеграция на хората с увреждания и следва да се предоставя до настъпване на изрично предвидено в закона основание за нейното прекратяване, като противното би довело до недопустимо ограничаване на правата на лица с трайни увреждания, което в конкретния случай не е налице. Предвид обаче на настъпилата смърт на З. Д. К. на 08.01.2025 г., съгласно Акт за смърт №0012 от 09.01.2025 г., издаден в гр. Видин и поради обстоятелството, че паричното задължение на органа е било с оглед личността на починалото лице, месечната финансова подкрепа на З. Д. К. по чл. 70, т. 3 ЗХУ е била дължима до тази дата – 08.01.2025 г. По вече изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд и същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,