Определение № 50240 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 330/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение14.12.2023 г.докладчик Мими Фурнаджиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. К. А. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 50233 от 6 март 2023 г., постановено по гр.д. № 330/2022 г. по описа на ІV г.о., ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на М. К. А., представлявана от адв. Г. В., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 50233 от 6 март 2023 г., постановено по настоящото гражданско дело. В молбата се сочи, че според мотивите на решението в размера на годишната брутна заплата на А. са включени възнагражденията за нощен и извънреден труд, но същите са изключени при сумиране на цялото дължимо обезщетение за м. септември 2019 г. Прави се искане съдът да постанови диспозитив, с който да присъди обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в пълния му предявен размер. Ответникът по молбата Уиз Еър Унгария Црт., чрез адв. Р. А., в отговор на искането заявява становище за неговата неоснователност. Молбата е неоснователна. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че на поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на съдебен акт, и то само в случай, че има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. В настоящия случай не се установява да е формирана различна воля от изразената в решението. В мотивите си настоящият съдебен състав посочи, че обезщетението се определя като сума от основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, като подробно се разясни кои от уговорените между страните възнаграждения са с такъв характер. В съответствие с възприетото разбиране се опредеи и размерът на дължимото на А. обезщетение, като в диспозитива на решението не е налице математическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК. Включването на посочените от молителя плащания при изчисляването на дължимата сума би означавало да се измени волята на съдебния състав, като се пререши спорът между страните относно компонентите, формиращи търсеното обезщетение. Не това обаче е смисълът на производството по чл. 247 ГПК, поради което отправеното до съда искане следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,