Определение № 560 от 24.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 333/2026 г.

Производството е по чл. 48, ал.4, изр. 2 от Закона за арбитража. Молителят [община] чрез адв. В. Ц. е предявил искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗАрб. (наименование променено със ЗИДЗМТА ДВ бр. 63 от 01.08.2025 г.), съединен с иск с правно основание чл. 47, ал. 2, т. 2 от ЗАрб. и иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6 от ЗАрб срещу „Евро интегра консулт“ ЕООД, Украйна, [населено място], П. район“, [улица]вх. 6, ап. 11, представлявано от А. Х., директор. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че е постановено решение № 2-115 от 14.07.2025 г. на едноличен арбитър ad hoc, Х. П., по арб.дело 2-15/2025 г. По силата на това решение молителят бил осъден солидарно с „Легия“ ЕООД да заплати на ответника „Евро интегра консулт“ ЕООД, Р Украйна, [населено място] сумата от 296 400 лв., неплатени действително извършени СМР по Договор за възлагане на обществена поръчка № 115 от 01.07.2013 г. с предмет: „Изпълнение на СМР на обект реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Г., Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции, която сума била обективирана като дължима по Проформа фактура № 2 от 01.10.2014 г., фактура № 24 от 31.07.2020 г. Акт № ОП4-003/30.09.2014 г. за ОП № 4 СМР [населено място]. Излага съображения, че е уведомен за това решение на 18.11.2025 г. и предявява в предвидения в чл. 48, ал. 1 от ЗАрб. срок, искове за отмяната му. Излага съображения, че между страните липсва арбитражно споразумение. Арбитърът бил се позовал на цесия и липса на възражения в срока за отговор на исковата молба. По силата на договора, на който било основано арбитражното решение, била предвидена друга арбитражна клауза, която не пораждала действие за арбитъра да постанови решение, с което да осъди [община], така както било сторено с процесното решение. Ответникът „Евро интегра консулт“ ЕООД не бил страна по този договор за възлагане на обществена поръчка № 115 от 11.07.2013 г. Видно било от арбитражното решение, че правата на ответника произтичали от договор за цесия, който последният бил сключил с „Евиданс инженеринг“ ООД, в качеството му на участник в обединение „Крам Щрабаг Еви МСМ“ ДЗЗД. Общината не била страна по договор за цесия и не бил сключвал арбитражно споразумение. В договора, сключен между цесионера по този договор и ищецът имало друга арбитражна клауза за институционален арбитраж пред „БТПП“. Липсвала клауза за арбитраж ad hoc. Излага съображения, че не е участвал в арбитражното производство, по което е постановено арбитражното решение, предмет на иска. Арбитражната процедура не била съобразена с волята на страните. Наличието на арбитражна клауза в договор между ищеца и трето за спора лице, изключвало разглеждането на спора от арбитър ad hoc. Моли да се отмени решението на арбитъра ad hoc. Отправя искане за спиране изпълнението на арбитражното решение. Счита, че са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна и поради това моли да се спре изпълнението на арбитражното решение, на основание чл. 48, ал. 4, изр. 2 от ЗАрб. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С нормата на чл. 48, ал. 4, изр. 2 от ЗАрб. законодателят е създал възможност за спиране на изпълнението на постановено арбитражно решение, когато е предявен иск за неговата отмяна, на основание, предвидено в закона. Основанието за постановяване на определение за спиране на изпълнението на арбитражното решение е да е установено от представените от ищеца писмени доказателства, че е налице соченото от ищеца основание за отмяна на решението на арбитражния съд. В случая преценката е на Върховния касационен съд, на основание представените писмени доказателства. Видно от представеното решение на арбитъра, че е налице солидарно осъждане на „Легия“ ЕООД и [община] да заплатят солидарно на „Евро интегра консулт“ ЕООД, Р Украйна сумата от 296 400 лв. дължим на основание посочения договор за възлагане на обществена поръчка. Видно от приложена разписка, ищецът е уведомен на 18.11.2025 г. за арбитражното решение. Исковата молба е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 18.02.2026 г. Следователно искът е допустим, предявен в предвидения в чл. 48, ал. 1 от ЗАрб. срок. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед така предявените искове и приложените към исковата молба писмени доказателства: решение № 2-115 от 14.07.2025 г. на арбитър ad hoc Х. П., както и представения договор № 115 от 01.07.2013 г. за възлагане на обществена поръчка, следва да се приеме, че са налице убедителни писмени доказателства, по отношение на сочените от ищеца обстоятелства. В посочения договор е налице арбитражна клауза за разглеждане на споровете между страните, чл. 28, ал. 3, съгласно която споровете между страните, възникнали при или по повод изпълнението на договора или свързани с неговото тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване се разрешава по взаимно съгласие, а при непостигане на такова, пред АС на БТПП. На основание чл. 48, ал. 4, изр. 2 от ЗАрб. следва да се приеме, че искането е основателно и решението на арбитражния съд подлежи на спиране. Така мотивиран ВКС