Определение № 480 от 03.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 16/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от В. Е. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. И. от АК [населено място] срещу определение № 269 от 28.11.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 917/2012 г. Със същото се оставя без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязло в сила решение № 249/20.06.2012 г. на ТОС, ГО, постановено по в. гр. д. № 192/2012 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, по изложените в жалбата съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба - [фирма] – Финансов център - Т. е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С обжалваното определение ВКС, ТК, първо отделение е оставил без разглеждане молбата на К. за отмяна на влязлото в сила решение на ТОС, с което е оставена без уважение жалбата му против действията на ЧСИ С. А. по изп. дело № 20108730400130, изразяващи се в нередовно връчена призовка за доброволно изпълнение, наложена възбрана върху жилището му, което и несеквистеруемо и „обявяване на един купувач, а е въведен във владение на имота друго лице”. Прието е, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по съображение, че обект на исканата отмяна не е съдебно решение, разрешаващо материалноправен спор между страните със сила на пресъдено нещо, нито съдебен акт, който по правни последици се приравнява на влязло в сила решение по такъв спор. Видно от данните по делото, производството по т. д. № 917/2012 г. по описа на ВКС, ТК, І отделение е образувано по молба от К. за отмяна на влязло в сила решение на ТОС, с което е оставена без уважение жалбата му срещу действия на ЧСИ. Производството по чл. 303 от ГПК е извънреден способ за отмяна на влязли в сила съдебни решения, а не средство за инстанционен контрол. Отмяна не дублира обжалването, тъй като не обхваща всички видове порочни решения и общите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Поради това то се образува само на конкретно посочените от закона основания, които не могат да бъдат тълкувани разширително. В случая, предмет на молбата за отмяна е неподлежащо на последващ инстанционен контрол решение на окръжен съд, а не акт на съдебния изпълнител и затова не би могло да се приложи по аналогия разяснението дадено в решение № 90/01.11.1972 г. на ОСГК на ВС. В производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът осъществява контрол за законосъобразност на действия или отказ да се извършат съответни действия в рамките на изпълнителното производство, т. е. защитата чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител е насочена срещу процесуална незаконосъобразност на изпълнителния процес. С решението на ТОС, чиято отмяна иска К., не се разрешава материалноправен спор по същество, то не се ползва със сила на пресъдено нещо и не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна, в който смисъл е задължителната съдебна практика – т. 2 на ППВС № 2/1997 г. – на отмяна подлежат актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. При тези фактически данни, определение № 269 от 28.11.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 917/2012 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение