Определение № 243 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2041/2013 г.

Постъпила е молба от С. Р. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. К., с искане да бъде допълнено определение №925 от 16.07.2013 г. по гр.д. № 2041/2013 г., на ВКС, ІV г.о. като му се присъдят 12 000 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение по делото поради недопускане до касационно обжалване на решение №210 от 04.12.2012 г. по гр. дело №467/2012 год. на Варненския апелативен съд по касационната жалба на К. за у. на и., п. от п. д.. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе определение не е допуснато касационно обжалване на решение №210 от 04.12.2012 г. по гр. дело №467/2012 г. на Варненския апелативен съд не само по касационната жалба на К. за у. на и., п. от п. д., но и по касационната жалба на молителя С. Р. Н. срещу същото решение в частта относно отказа за присъждане на деловодни разноски 15 000 – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. По тази причина с определение №925 от 16.07.2013 г. по гр.д. № 2041/2013 г., на ВКС, ІV г.о е прието, че съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски за касационната инстанция и те трябва да останат за страните така, както са направени. Ето защо съдът не е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, а е преценил, че такива не се дължат на молителя. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.