Определение № 661 от 13.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4895/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№3278/11.8.2015 г., подадена от адв. В. Ч. – процесуален представител на И. Й. Г. от [населено място], в момента в затвора в [населено място], против разпореждане от 24.7.2015 г. по в.ч.гр.д.№235/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което е върната частна касационна жалба, вх.№7081/17.6.2015 г., подадена от същото лице срещу определение №180/09.6.2015 г., по гр.д.№235/2015 г. по описа на същия съд. Обстоятелствата по делото са следните: С горепосоченото определение на апелативния съд е потвърдено определение №543/27.4.2015 г. по гр.д.№723/2013 г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната му част. Срещу съдебния акт на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от частния жалбоподател в настоящото производство, която е оставена без движение с разпореждане от 25.6.2015 г., за отстраняване на нередовности. Със становище, вх.№2740/06.7.2015 г. процесуалният представител на частния жалбоподател изрично е посочил, че се касае за частна въззивна жалба, с която се обжалва определение на Плевенския окръжен съд, поради което производството не е по чл.274, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното: Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Разпореждането на Великотърновския апелативен съд е правилно. Законосъобразно е прието, че частният касационен жалбоподател не е изпълнил дадените му от въззивния съд указания за привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на частния касационен жалбоподател, че частната жалба не попада в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК, а се касае до обжалване акт на първоинстанционен съд. Жалбата, която е оставена без движение е именно срещу акт на въззивната инстанция, поради което тя е частна касационна жалба и следва да отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърди. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,