Определение № 8814 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9141/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр.чл.130 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Д. като майка и законен представител на И. Й. И. от град Лясковец,[улица], срещу Определение № 978 от 25.03.2025 г., постановено по адм. дело № 257/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба- Директор на ДСП Горна Оряховица чрез директор К. намира частната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Определение № 978 от 25.03.2025 г., постановено по адм. дело № 257/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново ,съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. Д. Д. против Заповед № ЗСП/ Д ВТ -ГО/51/05.03.2025г на Директора на Дирекция “ Социално подпомагане “ Горна Оряховица и е прекратил производството по делото,като е приел,че същото не е подведомствено на административния съд,тъй като в производството не е проведено задължителното със закон- чл.13 ал.5 ЗСП административно обжалване пред горестоящия административен орган- Директора на РДСП-Велико Търново,на когото делото е изпратено по подведомственост за произнасяне. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че обжалваната заповед представлява акт по чл. 13, ал. 2 ЗСП. Съгласно чл. 13, ал. 5 ЗСП издадените заповеди от директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане" подлежат на задължително обжалване пред директора на съответната регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 130, ал. 1 АПК, административният съд сам решава дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата. Законосъобразна и съответстваща на чл. 13, ал.6 и 7 ЗСП, определящ делата, които са подведомствени на административните съдилища, е преценката на съда, че не е компетентен към този момент да разгледа жалбата на М. Д. и да се произнесе по нея. Тъй като жалбата се явява недопустима на основание чл.159, т.1 АПК, то съдът я е оставил без разглеждане, а поради факта, че делото не му е подведомствено, в изпълнение на изискването на чл. 130, ал. 4, предложение първо АПК, той го е изпратил на надлежния орган- директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане"- Велико Търново.Правилна е и констатацията ,че по този начин правата на оспорващия ще бъдат защитени в пълнота,без да се засяга правото й на защита. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,