Определение № 1701 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1133/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК и чл. 27, ал. 9 ЗПЗП. Образувано е по частна жалба на Д. Е. К. срещу определение № 25 от 09.01.2026 г. по адм. дело № 2/2026 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 05/06/3/0/06318/04/01, изх. № 07-125-6500/284 от 19.12.2025 г. на директора на ОД на ДФЗ -Монтана. В частната жалба са изложени доводи за наличие предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Частният жалбоподател твърди, че от страна на молителя са ангажирани доказателства, които да докажат наличието от значителни или трудно поправими вреди, като предпоставка за спиране изпълнението на акта. Моли за отмяна на определението. Ответникът – директорът на ОД на ДФЗ - Монтана, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 166, ал. 3 АПК подлежи на обжалване и в предвидения от закона 7 – дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Видин е АУПДВ № 05/06/3/0/06318/04/01, изх. № 07-125-6500/284 от 19.12.2025 г. на директора на ОД на ДФЗ - Монтана, с което спрямо Д. Е. К. е определено подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на 29 337,00 лева, представляващо първо и второ плащане по административен договор №BG06RDNP001-6.008-0195-С01 от 25.02.2022 г. по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.008 по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малките стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на оспорващия за спиране на изпълнението на процесния АУПДВ поради липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 и 4 АПК. Според съда евентуалните вреди, които биха настъпили за жалбоподателя, са непротивопоставими на защитимия държавен интерес, презумиран от законодателя при допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Липсата на нови обстоятелства, настъпили след издаване на АУПДВ, представлява липса на елемент на фактическия състав, при който съдът може да спре предварителното изпълнение на акта. Определението е правилно. По силата на чл. 27, ал. 9 ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФЗ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 АПК - ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране е на жалбоподателя. В конкретния случай правилно административният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, които да установяват опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, които да представляват основание по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Принципно вярно в частната жалба е посочено, че реална опасност от настъпването на трудно поправима вреда, може да бъде обоснована от съпоставката на финансовото състояние на оспорващия и размера на публичното държавно вземане, чието изпълнение би го поставило в затруднено финансово и икономическо положение. Тези обстоятелства подлежат на доказване по делото от страна на жалбоподателя. В случая не са представени доказателства за финансовото състояние на жалбоподателя, за да бъде извършена съпоставка с размера на установеното публично държавно вземане за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Както правилно е посочил в съдебния акт АС - Видин, представените от оспорващия писмени доказателства - трудови договори, договори - протоколи за покупко-продажба на селскостопанска продукция, фактури и др. са с дати, предхождащи издаването на процесния АУПДВ, т.е. не установяват обстоятелства, които да са настъпили след издаването на обжалвания административен акт. Поради това законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 166, ал..2 във връзка с ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,