Определение № 220 от 04.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2020 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от В. М. Н., молба с вх. № 2718/02.07.2018 г., уточнена с молба с вх. № 5380/07.07.2020 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 163/15 от 18.06.2015 г. по гр. дело № 6292/2014 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е признато за установено, че молителката дължи на Професионалната гимназия по селско стопанство (ПГСС) в [населено място] сумата 7 800 лв., представляваща стойността на липсващи трактор ЮМЗ с ДК № ... и прикрепен към него кран „Ш.“, както и сумата 509.87 лв., представляваща законната лихва върху стойността на липсите за периода 22.10.2008 г. – 18.03.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2009 г. до окончателното изплащане, които задължения са установени с акт за начет № 1104007/18.03.2009 г., и за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 812/05.11.2009 г. и изпълнителен лист от 05.11.2009 г. по частно гр. дело № 320/2009 г. на Великопреславския районен съд (ВРС). В молбата, предвид и уточнението ѝ, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК (относно правната квалификация на молбата – и т. 3 и т. 7 от ППВС № 2/29.09.1977 г.). Молителката твърди, че с влязла в сила присъда № 10/26.04.2017 г. по н.о.х.д. № 145/2014 г. на ВРС тя е оправдана по обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, а именно – за това, че на 01.06.2005 г., в качеството си на длъжностно лице – директор на ПГСС в [населено място], съзнателно сключила неизгодна сделка – продажба на същия трактор ЮМЗ с ДК № ШЕ... с прикачен за него кран за товарене на трупи „Ш.“, собственост на ПГСС в [населено място], на „Е.“ ООД, и от това произлязла вреда в размер 3 500 лв. за ПГСС в [населено място]. В молбата-уточнение молителката твърди, че е узнала за присъдата на 06.03.2018 г., когато е било обявено въззивното решение по в.н.о.х.д. № 240/2017 г. на Шуменския окръжен съд, която е и датата на влизането в сила на присъдата, видно от отбелязването върху представения с молбата-уточнение, препис от нея. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка, предвид и изричното възражение в отговора на ПГСС в [населено място], намира молбата за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая, съгласно твърденията на молителката, тя е узнала, респ. – могла е и да се снабди с новото писмено доказателство – влязлата в сила присъда, на 06.03.2018 г. Следователно, молбата ѝ за отмяна с вх. № 2718/02.07.2018 г. е подадена след изтичането на 06.06.2018 г. (сряда) на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителката погрешно счита, че този срок е шестмесечен. Като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение