Определение № 6242 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Хотел Парк Централ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, чрез процесуален представител адв.Д.Сариева, срещу Определение № 745/10.04.2025 г., постановено по адм. дело № 165/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Писмо с изх.№ Т-26-Х-11/19.02.2025 г. на И. Г., заместник - министър на туризма и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения за неправилност на оспореното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, като се постанови ново определение, с което да се върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на задълженията му по чл. 9, ал. 4 във връзка с чл. 11 от АПК. Ответната страна - И. Г., заместник - министър на туризма, чрез процесуален представител гл.юрк. Хр.Г., с писмено възражение, оспорва частната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното определение. Иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на частния жалбоподател. Върховният административен съд, Шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Сливен е оставил без разглеждане жалбата на „Хотел Парк Централ“ ЕООД, гр. Сливен, против Писмо с изх.№ Т-26-Х-11/19.02.2025 г. на И. Г., заместник - министър на туризма и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като има уведомителен характер. Съобразявайки Решение № 145 от 10 март 2022 г. на Министерския съвет, с което е одобрена Програма за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна и Решение № 181 от 30 март 2022 г. на Министерският съвет, с което е изменена и допълнена Програмата, съдът е отразил, че въз основа на протоколите на оценителните комисии Министърът на туризма подготвя акт на Министерския съвет за предоставяне на помощта на съответните крайни получатели, одобрени за финансиране по Програмата, като актът за получаване на помощта се връчва чрез СУНИ (Система за управление на националните инвестиции). Заповедта за отказ за предоставяне на средства по хуманитарната помощ също се връчва през СУНИ и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Анализирайки съдържанието на оспореното писмо, в което се посочва какви действия са предприети във връзка с подадените от дружеството заявления за подпомагане, съдът е формирал извода, че същото не представлява административен акт, който да подлежи на контрол за законосъобразност от съда. Посочил е, че в конкретния случай не е налице изричен отказ на Министерския съвет за предоставяне на средства по хуманитарна помощ по Програмата, който да е издаден във връзка с подадено от дружеството – жалбоподател заявление. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спора и е извел правилни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. С оспореното писмо дружеството е информирано какви проверки са били извършени във връзка със заявките му, че със заповед на Министъра на туризма е сформирана Междуведомствена работна група и какви задачи са й възложени, както и какви последващи действия ще се предприемат от Министерство на туризма досежно претенцията на дружеството. С оглед съдържанието на писмото, обосновано административният съд е приел, че писмото не обективира изричен отказ за предоставяне на средства за хуманитарна помощ по Програмата, че същото няма белезите на административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, че е с информативен характер и не подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения правилен се явява извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, което представлява и отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производство по обжалване. Приемайки отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и прекратявайки производството по делото, административният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което оспореното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от ответната страна, на основание чл. 143, ал. 3 АПК на Министерство на туризма следва се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,