Решение № 1294 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2012 г.

ВАСI отделение28.01.2013 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 612/8.03.2012 г., постановено по адм. дело № 1961/2011 г. по описа на Варненския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1294 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Лейля Исмедова Мустафова от гр. Търговище чрез процесуалния й представител адв. Петър Стамов срещу решение № 612/08.03.2012 г., постановено по адм. дело № 1961/2011 г. по описа на Варненския административен съд срещу РА № 1005301/11.02.2011 г., (допусната е грешка в изписването на номера на РА в съдебното решение № 1005201, вместо № 1005301), издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - гр. Разград, потвърден с решение № 174/04.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 1 244,50 лв. и лихви - 922,77 лв., за 2006 г. в размер на 122 330,35 лв. и лихви - 59 333,29 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката се оплаква, че в съдебното решение не са обсъдени доводите й, както и липсва цялостен анализ на събраните доказателства, а доколкото такъв е направен, той е непълен и необоснован, а доказателствата са обсъдени едностранчиво и то само тези, които са били представени от органите по приходите. Неправилно съдът бил приел, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като не бил взел предвид възраженията й, че в ревизионното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на изискванията на чл. 122 ДОПК и липсвали мотиви в ревизионния акт за наличие на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Твърди се, че формално и необосновано е посочено правното основание по чл. 122 ДОПК, което е опорочило ревизията и това не е вето предвид от съда. Ревизията не била извършила проверка на имущественото състояние на съпруга на касаторката при наличие на безспорни доказателства, че към този момент тя е имала сключен граждански брак. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност се иска след отмяна на обжалваното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП (с променено наименование на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", считано от 01.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г.), редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като безспорно е установено превишение на разходите над приходите за ревизираните периоди и това превишение подлежи на данъчно облагане. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За данъчния период 01.01.2004 г. - 31.12.2004 г. първоинстанционният съд е очертал спора между страните, който се свежда до това разполагало ли е физическото лице с парични средства към 01.01.2004 г., т. е. какво е началното салдо при определяне на парични поток за ревизирания период. Отразено е в мотивите на съдебното решение, че за 2004 г. жалбоподателката не е подавала годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), както и за предходните периоди 1999 г. - 2003 г. Установено е, че е работила по трудов договор в "Мизия милк" ООД със заплата на счетоводител от 250 лв. Относно банковите сметки на жалбоподателката съдът е отбелязал, че за периода 13.01.2004 г. - 27.08.2004 г. са внесени парични средства в размер на 5 000 лв., от която сума на 01.11.2004 г. са изтеглени 200 лв. и при проверка на направените разходи правилно според съда органите по приходите са установили превишение на разходите със 6 605 лв. поради несъответствие между разходите и доходите. В тази връзка е направен извод от съда, че правилно ревизията е извършена по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. По повод твърденията на жалбоподателката, че към 01.01.2004 г. е разполагала с приблизително 60 000 лв., от които 15 000 лв. - 20 000 лв. от спестявания от съпруга й, който е работил В Белгия, Турция, Германия и Австрия, 15 000 лв. спестени от сватба, 5 000 лв. спестени от кръщене, получени средства от родители, които живеят в Турция, съдът е приел, че те не са подкрепени с доказателства по делото, като е отразено, че в информационния масив на НАП няма никакви данни за съпруга на жалбоподателката Мустафа Исмаилов Мустафов. Съдът е установил, че с нотар. акт № 138/04.04.2003 г. жалбоподателката и нейният съпруг са придобили апартамент в гр. Търговище, а в качеството на съдружник в "Мизия милк" ООД жалбоподателката е предоставила на дружеството парични средства преди 01.01.2004 г. за финансирането му в размер на 292 691 лв. Съдът е приел, че няма доказателства по делото, с които да се установи, че жалбоподателката е имала спестени пари и с оглед и закупуването на недвижим имот е прието, че не е доказано, че е могла да отдели посочената по-горе сума. Според съда дори да се приеме, че е спестила около 60 000 лв. от сватба, кръщене и дадени от родителите й средства, то пак не се установява приходите да надвишават разходите и затова законосъобразно приходните органи са я обложили по реда на чл. 122 ДОПК. За данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. съдът е установил, че жалбоподателката отново не е подавала ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), както и че е установено от ревизията, че единствените средства, които лицето е получила са върнати от "Мизия милк" ООД парични средства в размер на 190 000 лв. съгласно РКО от 11.10.2006 г. Установено е също от съда, че по банковите сметки на жалбоподателката за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. са внесени 18 554,56 лв., от които 2 013,71 лв. са изтеглени. Относно разходите съдът е приел, че са взети предвид такива за обичайния живот по данни на НСИ за едно лице в размер на 2 335 лв. Установено е също така, че в разходната част на баланса е отразена сума в размер на 760 000 лв., представляваща разходи за придобиване на дялове в "Мизия милк" ООД от Лейля Мустафова като съдружник в дружеството и това се установява от вносна бележка от 12.10.2006 г. от ТБ "Юнионбанк" АД, клон Търговище. Във връзка с предоставените на дружеството парични средства, жалбоподателката е представила договор за безлихвен заем със Стефан Василев Христов за сумата от 450 000 лв., за който съдът е приел, че не е доказано, че заемодателят е притежавал такава сума, за да я даде в заем. Стефан Христов е разпитан като свидетел в първоинстанционното съдебно производство и съдът е установил от неговите показания, че договорът за заем е антидатиран и като частен документ не може да се приеме, че е с достоверна дата. При съпоставка на имущественото и финансово състояние на жалбоподателката съдът е приел, че законосъобразно ревизията е установила недостиг на парични средства за покриване на разходите, а относно представения договор за заместване в дълг от 10.05.2007 г. и декларация-съгласие от Стефан Христов, според съда те не опровергават извода на органа по приходите, а и на съда, че горепосочената сума реално е предадена на жалбоподателката. Установеното от приходните органи превишение на разходите над приходите е прието от съда, че е в размер на 512 359,79 лв. за 2006 г. поради това, че са средства с недоказан произход и тази сума формира данъчната основа за облагане и определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 122 330,35 лв. и лихви от 59 333,29 лв. Решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. За ревизираната 2004 г. Законосъобразни са изводите на съда, че правилно приходните органи са установили приходите и разходите за тази ревизирана година. За началното салдо към 01.01.2004 г. правилно е прието, че то е нулево. Наистина в заключението на съдебно-счетоводната експертиза е посочена и сумата от 60 000 лв., за която касаторката е твърдяла, но не е доказала, че е получена от спестявания - дадени суми на сватба, кръщене, от родителите й и спестявания от възнаграждения на съпруга й, който е работил в чужбина. Правилно и приходните органи и впоследствие и съда не са приели за верни тези твърдения. Това е така, защото като се има предвид, че ревизията е извършена по аналог на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, то в в тежест на касаторката е била на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК да докаже, че констатациите на ревизионния акт не са верни. При наличие на тази презумпция за истинност на констатациите на ревизията, при условията на пълно насрещно доказване в тежест на касаторката е било да ги опровергае по несъмнен начин. Наистина даването на суми като дарения между роднини по права линия не винаги се оформя писмено, но в тежест на касаторката е било да докаже, че наистина родителите й са имали достатъчно доходи, за да може да се приеме, че са могли да й даряват парични средства. Обстоятелството, че те живеят в Турция не доказва автоматично, че са разполагали с такива средства, които и не са конкретизирани точно като суми от касаторката. Установено е по делото, че след 2003 г. касаторката е станала съдружник в "Мизия милк" ООД, но и представените счетоводни документи са частни и не се установява по категоричен начин, че тя наистина е имала суми в порядъка на 255 000 лв., които да предостави на дружеството. Приетото от вещото лице, че е получила заем от другия съдружник Стефан Христов в размер на 290 000 лв. през 2003 г. са останали недоказани по делото. Осчетоводените премии, за които твърди, че са й предоставени от дружеството, също не е доказано, че са такива, а не са дивиденти, които подлежат на облагане, а по делото е установено, че тя не е подавала ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). При недоказване от страна на касаторката, че е имала в наличност големи парични средства, е останало и недоказано, че тя наистина е внесла сума в размер на 292 691 лв. в "Мизия милк" ООД. Представените частично счетоводни документи на това дружество, водят до извод, че са новосъставени за целите на обжалването. За ревизираната 2006 г. Законосъобразни са изводите на съда, некредитирайки, че съдружникът Стефан Христов е притежавал сумата от 450 000 лв., която да даде в заем на Лейля Мехмедова. Установеното несъответствие в данните, вписани в договора относно личната карта на заемодателя, която е издадена през 2007 г. дискредитира този частен диспозитивен документ, който е без достоверна дата. Правилно съдът е приел, че от разпита на Стефан Христов като свидетел пред съда, се установява, че наистина договорът за заем е антидатиран, поради което е недоказано на първо място, че Христов е притежавал такава сума, която да даде в заем на Мустафова, както и е недоказано самото предаване на паричните средства. В този смисъл настоящият съдебен състав изцяло възприема изразеното в писмената защита пред първоинстанционния съд становище на приходната администрация относно представеното извлечение от оборотна сметка 501 "Каса". Не е установен и произхода на сумата от 760 000 лв., за която Мустафова твърди, че е внесла в дружеството. Установеното от приходната администрация изтегляне от банковите сметки на дружеството и постъпването им в касата на дружеството и едновременно с това осчетоводяването по "Разчети на собствениците" води до извод, че заемодателят не е притежавал такива големи парични средства, които да даде в заем на Мустафова, а тя от своя страна да ги внесе отново в дружеството. Всичките тези операции се случват в един и същи ден - 12 10.2006 г., включително и твърденията за даване в заем по договор от 12.10.2006 г., за което свидетелят Стефан Христов пред съда е твърдял, че договорът за заем е сключен по-късно. При така установените обстоятелства, законосъобразни са изводите на съда, че не е доказано по безспорен начин, че сумата от 450 000 лв. реално е предадена на касаторката в заем от Стефан Христов, както и че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите над приходите. При неустановено категорично предаване на сумите по договора за заем, който е реален договор и правното му действие е от момента на предаване на заемната сума, то недоказано е останало и другото твърдение за заместване в дълг. Относно заключението на съдебно-счетоводната експертиза за двата ревизирани периода - 2004 г. и 2006 г. правилно съдът не се е позовал изцяло на него, тъй като при извършените от вещото лице изчисления на приходите и разходите са включени суми, за които не е доказано по несъмнен начин, че са наистина получени приходи, съответно направени разходи, като в тази връзка това са твърдените от касаторката 60 000 лв. спестени от нея средства от сватба, кръщене, дадени пари от родителите й от получени възнаграждения от работа в чужбина на съпруга й за периоди пред ревизираните, както и дадени суми в заем от Стефан Христов и получени премии (а не дивиденти) от дружеството, в което е била съдружник. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не е установено съдът да е допуснал сочените от касаторката нарушения, които да доведат до отмяна на решението. Затова като правилно решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1