Определение № 13331 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12206/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началника на Районно управление (РУ) - Созопол при ОД на МВР - Бургас против определение № 1728 от 24.10.2025 г. по адм.д. № 500/2025 г. на Административния съд - Перник, с което съдът е спрял допуснато по закон предварително изпълнение на издадена от началника на РУ - Созопол заповед № 25-0346-000192/ 31.08.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка, по искане на А. И. Б.. Частният жалбоподател твърди, че съдът не е подвел правилно фактическите установявания към относимите нормативни предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на акта. Иска отмяна на определението като неправилно. Ответникът А. И. Б., чрез пълномощника си, оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Видно е от данните по делото, че А. Б. е оспорил пред Административен съд - Перник заповед № 25-0346-000192/ 31.08.2025 г. на началника на РУ - Созопол при ОД на МВР - Бургас, с която спрямо него е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б"б" от Закона за движение по пътищата. Заповедта е издадена за това, че в гр. Созопол, по бул. "Хан Крум" в посока към ул. "Републиканска" Б. е управлявал моторно превозно средство - собствения си лек автомобил, под въздействие на алкохол с концентрация 0,94 промила концентрация на издишания въздух. Пробата е направена в 04:13 часа на 31.08.2025 г. и установена с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN0061. Оспорващият е поискал от съда спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. С обжалваното в настоящото производство определение Административният съд - Перник е приел, че предварителното изпълнение на акта ще засегне негативно значими права на лицето, като затрудни упражняването на трудовата му дейност, полагането на която изисква мобилност и придвижване с МПС. Въз основа на представените от Б. писмени доказателства - трудов договор, два броя сключени договори за потребителски кредити, както и съдебно решение, по силата на което е задължен да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 500 лв., административният съд е приел, че за лицето ще настъпят неноправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, поради което е спрял изпълнението на акта. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на закон - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При липса на основания за спирането, посочени в специалния закон, намират приложение общите разпоредби на чл. 166 АПК. Допуснатото предварително изпълнение на административен акт може да бъде спряно при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, а именно ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпъленнието може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези законови основания не са изпълнени в конкретния случай. Целта на приложената с оспорената заповед ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с висока степен на значимост, защото управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Предварителното изпълнение е допуснато от закона именно за защита на обществен интерес, на който не може да бъде противопоставен защитен или накърнен личен интерес на адресата на акта със същата степен на защита. Неправилно съдът е приел, че ограничаване ползването на личния лек автомобил на Б. ще доведе до трудно поправима вреда в имуществената му сфера. Първо, изпълнението на трудовите му задължения не е непосредствено свързано с ползване на лек автомобил. Второ, упражняването на дейност като дисководещ не включва пряко управление на МПС, а полагането на труд на различни работни места не изиска непременно той да управлява моторно превозно средство за придвижване до тях. Приложената мярка "временно отнемане на СУМПС" не лишава адреса от упражняването на трудовата дейност и получаване на трудови доходи, с които да изпълнява сочените от него парични задължения. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпъленние на заповедта бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд