Определение № 5466 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4300/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби от В. Б. М., Е. Б. и П. В. М., всички гр. София, [адрес] против разпореждане № 597/ 07.01.2026г и против определение № 5741/ 12.02.2026г, двете постановени по адм. дело № 12630 /2024 г по описа на Административен съд – София град (АССГ). С общи оплаквания за неправилност на съдебните актове се иска отмяната им. Ответникът – директор на „Дирекция социално подпомагане“ (ДСП) Красно село не изразява становище по частните жалби. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при шесто отделение, съобрази следното: Частните жалби против разпореждане № 597/ 07.01.2026г по адм. дело № 12630/2024г по описа на АССГ са процесуално недопустими. С обжалваното разпореждане са оставени без движение частните жалби на В. Б. М., Е. Б. и П. В. М. против определение № 35459/28.10.2025 г. по адм. д. № 12630/2024г. по описа на АССГ като неотговарящи на изискванията на чл. 211, т. 4, чл. 213, т. 4 чл. 213а и чл.235а от АПК. На страните е указано в 7-дневен срок от съобщаването да посочат конкретни пороци на определението, които съставляват касационни основания, както и да заплатят държавна такса. Предупредени са за последиците при неизпълнение. В нормата на чл. 229 от АПК е регламентирано кои определения и разпореждания подлежат на обжалване с частна жалба. Разпореждането на АССГ, касаещо отстраняване на нередовности на частна жалба, безспорно не попада в обхвата й. Предвид предмета си то нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 151 ГПК, приложима в административното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, също не предвижда обжалваемост на разпореждания от вида на процесното. Затова, в изпълнение на задълженията си по прилагане на чл.213а, ал. 6, т.2 от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 4 от АПК и чл.236 от АПК, настоящият състав следва да остави частната жалба без разглеждане и да прекрати производството по делото в тази част. Частните жалби против определение № 5741/ 12.02.2026г по адм. дело № 12630/2024г по описа на АССГ са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни с правен интерес, за които обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, са неоснователи. С обжалваното определение са върнати частна жалба с вх. №4751/10.02.2026г. №4763/10.02.2026г. и №4774/10.02.2026г. срещу определение №35459 /28.10.2025г, постановено по дело № 12630/2024г на АССГ и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че дадените с разпореждане от 07.01.2026г. указания за отстраняване на частните жалби не са изпълнени в срок. От данните по делото се установява, че съобщението с указанията е получено редовно на 29.01.2026г. В дадения срок, изтекъл на 06.02.2026г – присъствен ден, нередовностите не са отстранени, а са подадени частни жалби срещу разпореждането. При липса на ясно формулирано искане и изложение на пороците на административния акт, съдът е обективно възпрепятстван да осъществи контрол за законосъобразност, с оглед на което частните жалбите правилно са приети за нередовни. Съгласно чл. 213а, ал.1 АПК, приложим за случая по силата на препращащата норма на чл.236 АПК, когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 212 и 213, същата се оставя без движение и се изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Ако нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата. Решаващият състав на АССГ е спазил посочения процесуален ред и е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение