Решение № 3897 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12045/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /ДД ОДОП/ гр.София срещу решение №26779 от 07.08.2025 г. постановено по адм.д.№7928 по описа на Административен съд София град за 2024 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт №Р-22221723004311-091-001/18.03.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение №906/01.07.2024 г. поправено с решение №952/10.07.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София, в частта, с която на основание чл.19, ал.1 от ДОПК е ангажирана отговорността на Й. К. А. като управител на „Булмед Експорт 1“ ЕООД. С касационната жалба е заявено искане решението да бъде прогласено за нищожно, тъй като директорът на дирекция „ОДОП“ гр.София не е бил надлежно уведомен и не е участвал в производството пред АССГ. Като страна в първоинстанционното производство е бил конституиран директорът на ТД на НАП гр.София. За постановения съдебен акт административния орган е узнал във връзка с издаден изпълнителен лист в полза на Й. К. А. и подадената от нея молба за доброволно изплащане на разноски от 05.11.2025 г. Неправилно в проведеното производство пред АССГ като страна е конституиран директорът на ТД на НАП гр.София, но въпреки това в диспозитива решението разноските са възложени в тежест на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София и срещу този орган е издаден изпълнителен лист. Участието на ненадлежна страна в производството води до постановяване на нищожно решение, което е резултат на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Постановения съдебен акт е и материално незаконосъобразен. Съдът е пренебрегнал установената по делото фактическа обстановка обуславяща състав на чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК. Изводите на съда са предимно теоретични и не се основават на доказателствата по делото. Оспорва се приетото от АССГ, че прехвърлянето на дружествени дялове след връчването на ЗВР не причиняват несъбираемост на вземанията, а относно укриването на факти и обстоятелства чрез подаване на неверни декларации, не е установено да е действано умишлено. Касаторът твърди, че решаващият състав не е изложил мотиви относно констатираното прехвърляне на дяловете на дружеството след образуване на ревизионното производство, тъй като това са такива действия които попадат в хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 ДОПК. Извършеното прехвърляне на дружествени дялове е на стойност много по-ниска от реалната. Няма протокол или друг акт, с който да се установява какво точно имущество е прехвърлено, не е направена експертиза за да се оценят прехвърлените дялове. Действията по прехвърляне на дружествени дялове на много ниска цена и то при започнало ревизионно производство следва да се квалифицират като умишлено укриване на факти и обстоятелства от ревизираното лице за дейността на „Булмед експорт 1“ ЕООД. Тези действия сочат на знание, че в резултат на данъчно осигурителния контрол ще бъде установено укриване на приходи, както и обосновава и намерението на управителката да избегне задължението за погасяване дълговете на дружеството. Необоснована, според твърденията на касатора е и преценката за събираемостта на вземането от дружеството направена от АССГ. Иска се решението да бъде прогласено за нищожно, алтернативно да бъде отменено като незаконосъобразно, като бъде прието, че ревизионния акт е законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – Й. К. А., чрез адв.Попова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че изцяло неоснователно е направеното искане за прогласяване нищожността на решението на АССГ поради допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила от съда. Макар и да не е конституирана надлежната страна по делото във всички открити съдебни заседания е участвал представител на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София, следователно същият надлежно е упражнил правото си на участие в процеса. Безспорно е и обстоятелството, че решението е връчено на Директора на ТД на НАП гр.София, но това не означава, че не е връчено надлежно. ТД на НАП и Дирекция „ОДОП“ гр.София са част от Национална агенция за приходите, която има качеството на юридическо лице. И двете дирекции, като част от структурата на НАП, имат единна деловодна система. Следователно връчването на книжа и съобщения чрез тази система е надлежно. Въпрос на вътрешна организация е препращането на съобщението на компетентния орган, поради което следва да се приеме, че срокът за подаване на касационна жалба е изтекъл. По същество на спора ответникът намира, че касационната жалба е бланкетна и изложените в нея мотиви и аргументи са обсъдени от АССГ в атакуваното решение. Неправилно в касационната жалба се обсъждат аргументи за приложение на чл.19, ал.2 ДОПК, тъй като в ревизионния доклад и ревизионния акт е обсъждана единствено хипотезата на ал.1 от правната норма. Допълнителни аргументи срещу твърденията в касационната жалба са изложени в приложени по делото писмени бележки. Заявява се искане постановеното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски в полза на Й. К. А., съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че подадената касационна жалба от директора на дирекция „ОДОП“ гр.София е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Не са установени основания, които да обосновават отмяна на постановения съдебен акт. Предлага се решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд състав на осмо отделение, след извършена проверка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания, както и след служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 АПК, приема за следното: Й. К. А. е обжалвало в срок както ревизионен акт № Р-22221723004311-091-001 от 18.03.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, така и решение № 906/01.07.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София пред АССГ. По оспорването е образувано адм.д.№7928/2024 г. С разпореждане №19677/11.10.2024 г. производството по жалбата е разделено. Жалбата срещу решение №906/01.07.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София, в частта, с която е оставена без разглеждане жалба вх.№94-Й-26 от 23.04.2024 г. на Й. К. А. е отделена от обжалването на ревизионния акт и е разпоредено да се докладва на председателя на АССГ за образуване на друго производство. Настоящото производство след разделянето е продължило с предмет ревизионен акт № Р-22221723004311-091-001 от 18.03.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, частично потвърден с решение № 906/01.07.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София поправено с решение №952/10.07.2024 г. от същия орган поради допусната очевидна фактическа грешка. С процесния ревизионен акт са определени задължения на Й. К. А. в качеството й на управител на „Булмед Експорт 1“ ЕООД на основание чл.19, ал.1 ДОПК в общ размер на 46 664.38 лв. Със същото разпореждане като страни по делото са конституирани Й. К. А. и Директорът на ТД на НАП гр.София /вж.страница 346 гръб от делото на АССГ/. Изпратена е призовка на този административен орган на адрес: гр.София, ул.Аксаков, №21 и тя е получена с отбелязване „С. К. – специалист“. Първото по делото съдебно заседание е проведено на 28.01.2025 г. и в протокола е отбелязано, че страните са редовно призовани и надлежно се представляват. За ответник в производството е вписан Директор на ТД на НАП гр.София, представляван от юрисконсулт Минкова, с пълномощно. От съдържанието на представеното пълномощно е видно, че то изхожда от Директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр.София. В проведените три открити съдебни заседания по делото, юрисконсулт Минкова се е явявала като представител на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София и е извършвала процесуални действия. Представяла е доказателства и е изразявала становища, на 11.03.2025 г. й е бил предоставен екземпляр от изготвената ССчЕ. При връчването на копие от експертизата е посочено, че получава заключение на ССчЕ за ответника, в качеството й на главен юрисконсулт на дирекция „ОДОП“ гр.София /вж.страница 386 гръб от делото на АССГ/. Първоинстанционното производство е приключило с постановяване на съдебно решение № 26779 от 07.08.2025 г., в мотивите на което Директорът на дирекция „ОДОП“ гр.София е вписан като ответник, а с диспозитива по отношение на този орган е постановена отмяната на ревизионния акт и в негова тежест са възложени и разноските в производството. Съобщението за изготвеното решение е връчено на директора на ТД на НАП на 13.08.2025 г. с отбелязване за получател „В.Д.“. Срокът за обжалване от датата на това връчване е изтекъл на 27.08.2025 г. До тази дата решението не е обжалвано от директора на ТД на НАП и/или директора на ОДОП гр.София. С молба от 23.09.2025 г. е поискано в полза на Й. К. А. да бъде издаден изпълнителен лист. С разпореждане № 13400/25.09.2025г. на съдията-докладчик такъв е издаден и това е отбелязано върху съдебния акт. На 05.11.2025 г. Й. К. А. е подала искане придружено с изпълнителния лист за доброволно изплащане на присъдените разноски по делото и във връзка с тази молба директорът на дирекция „ОДОП“ гр.София е узнал за постановеното по отношение на него решение. В срок, считано от това узнаване е подадена касационна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. От изложените по-горе факти и начин на водене на производството пред АССГ се установява, че макар формално като страна в процеса да е конституиран директор на ТД на НАП гр.София, участие в процеса е взел процесуален представител на Директора на дирекция „ОДОП“гр.София. Това е и надлежната страна в производството съгласно чл.152, ал.2 във връзка с чл.159, ал.2 ДОПК, както правилно е посочено от касатора. От съдържанието на постановеното решение обаче, е видно, че то има обвързваща сила за директора на дирекция „ОДОП“ гр.София, тъй като това е административният орган, който е вписан като ответник в съдебния акт и по отношение на който е постановен диспозитив за отмяна на ревизионния акт и възлагане на съдебните разноски. Неправилно съобщението за изготвеното решение е връчено на директора на ТД на НАП гр.София, поради това ненадлежно уведомяване на административния орган, по отношение на който е постановен съдебния акт срокът за обжалване не е започнал да тече. Несподелимо е твърдението на адв.Попова, че тъй като ТД на НАП и Дирекция „ОДОП“ гр.София се намират на един адрес, част са от структурата на НАП и ползват една и съща деловодна система, то следва да се приеме, че постъпването на съобщението за изготвеното решение в тази деловодна система е равнозначно на връчване на надлежната страна. Касае се за два различни органа в структурата на една администрация, на които са възложени различни функции и които са компетентни да издават различни актове. Надлежна страна в производството по обжалване на ревизионни актове според изричното правило на чл.152, ал.2 ДОПК е решаващият орган и това е директорът на дирекция „ОДОП“ гр.София. Решението е следвало да бъде връчено на тази страна, която е взела участие в съдебното производство. В конкретния случай това не е сторено, макар директора на дирекция „ОДОП“ гр.София да е посочен като страна в съдебния акт, той не е бил уведомен за акта и следователно срокът за обжалване не текъл. Подадената на 11.11.2025 г. касационна жалба е в срок, тъй като на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София, съобщение за изготвеното решение не е връчвано. Същата е процесуално допустима и се дължи произнасяне по нея. В касационната жалба на първо място се поддържа, че постановеното съдебно решение е нищожно и следва да бъде отменено на основание чл.209, т.1 АПК. В правната теория и в съдебната практика се приема, че нищожно е съдебно решение, което не е издадено от надлежен съд, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната си власт. За да е валидно, съдебното решение трябва да е изготвено в писмена форма, да е подписано от мнозинството от съдиите в съдебния състав и да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване, нейното съдържание. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. (Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г., постановено по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС). Нищожно е съдебно решение, чието изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правов ред. За да бъде обявено едно съдебно решение за нищожно, е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. В конкретния случай не се констатират такива допуснати нарушения, които да обуславят наличие на най-тежкия порок по отношение на проверяваното в настоящото производство съдебно решение. Безспорно е, че при конституиране на страните в производството решаващият състав на АССГ е допуснал грешка, която би довела до наличие на касационно основание за отмяна по чл.209, т.2 АПК, ако пред съда не бе участвала надлежната страна, макар и да не е била призована. Видно от протоколите за проведените съдебни заседания по делото, директорът на дирекция ОДОП гр.София е взел участие в тях чрез надлежно упълномощен юрисконсулт. В протоколите са отразени и извършените от съда и страните процесуални действия. Видно е, че ю.к. Минкова е участвала в трите открити съдебни заседания проведени по делото и е представяла доказателства, изразявала е становища по спорните между страните въпроси, присъствала е при приемане заключението на ССчЕ изготвена по делото и е формулирала въпроси към експерта. Установява се, че макар и да не е бил призован по делото директорът на дирекция „ОДОП“ гр.София е участвал в него, не е възразил своевременно за нередовно призоваване, а негов представител е участвал в процеса. Този представител е предприел необходимите действия за защита интересите не фиска. Не е нарушено правото на защита на страна в производството. С оглед изложените по горе мотиви, настоящият състав на ВАС намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, а подадената срещу него касационна жалба е процесуално допустима, поради което се дължи произнасяне и по доводите за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон. С ревизионен акт № Р-22221723004311-091-001 от 18.03.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, частично потвърден с решение № 906/01.07.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София поправено с решение №952/10.07.2024 г. от същия орган поради допусната очевидна фактическа грешка са определени задължения на Й. К. А. в качеството й на управител на „Булмед Експорт 1“ ЕООД на основание чл.19, ал.1 ДОПК, в общ размер на 46 664.38 лв. При извършената проверка от АССГ относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на Й. К. А. по реда на чл.19 ДОПК, е прието следното: Между страните не е било спорно, че жалбоподателката е била управител на „Булмед експорт 1“ ЕООД, за периодите включени в обхвата на ревизията, поради което е и субект на отговорността по чл.19 ДОПК. Публичните задължения по отношение на дружеството са установени с ревизионен акт № Р-22220218003750-091-001 от 10.08.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, който е влязъл в сила. Спорът се свежда до наличието на останалите елементи от фактически състав на нормата – извършено ли е действие от задълженото лице, покриващо посоченото в разпоредбата на чл.19, ал.1 ДОПК и дали това действие е в причинно следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията, както и дали са предприети необходимите действия задължението на дружеството да бъде събрано от неговото имущество. Органите по приходите са твърдели, че управителят на „Булмед експорт 1“ ЕООД е декларирал в отчетните регистри на дружеството по ЗДДС и в ГД неверни данни, включвал е в съответните СД нередовни фактури, които документират доставки, които не са извършени. По този начин дружеството е упражнило неследващо му се право на данъчен кредит и е избегнало заплащането на задължения по ЗДДС, корпоративен данък и осигурителни вноски. При произнасянето си решаващият състав на АССГ е посочил относимата към спора нормативна уредба и след обсъждането й във връзка със събраните по делото доказателства е обосновал незаконосъобразонст на процесния ревизионен акт. В хода на ревизионното производство за „Булмед експорт 1“ ЕООД е прието, че не разполага с имущество, което да му послужи за удовлетворяване вземанията на фиска. Това твърдение е опровергано пред съда чрез изслушване на ССчЕ, според която към момента на прехвърляне на дружествените дялове, дружеството то е имало вземания от доставчици в размер на 243 968 лв. към други кредитори - 6000 лв.; по разчети със собственици 9000 лв. Въпреки това не е пристъпено към събиране на държавните вземания. Липсват доказателства в хода на ревизионното производство, че органите по приходите са предприели всички необходими мерки за вземанията от основния длъжник. Посочено е, че отговорността по отношение на управителя на дружеството може да се ангажира само, ако се установи, че дружеството не разполага със средства за да погаси публичните си задължения.. Според АССГ е налице и друго основание за незаконосъобразност на ревизионния акт. Релевантата връзка, за да бъде ангажирана отговорност на управителя по чл.19, ал.1 ДОПК е между поведението на лицето и невъзможността да бъдат събрани съответните задължения на дружеството. Такава връзка не е установена. Органите по приходите не са доказали, че невъзможността да бъдат събрани установените с ревизионен акт задължения на „Булмед експорт 1“ ЕООД се дължи на поведението на управителя. За да бъде ангажирана отговорността на управителя по чл.19, ал.1 ДОПК е необходимо да е налице пряка причинно-следствена връзка между неговите действия и несъбирането на задълженията на представляваното от него юридическо лице Решенето е правилно постановено. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Приложим в случая е фактическият състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК, който урежда изчерпателно елементите на отговорността, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задълженото лице; 3. Недобросъвестно извършване на посоченото в нормата действие - укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и невъзможността задълженията да бъдат събрани от имуществото на дружеството; 6. Граници на отговорността – в резултат на виновното си поведение, лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. Доказателствената тежест за установяване на кумулативно изискуемите предпоставки е на органите по приходите. След като е посочил кои са предпоставките за ангажиране отговорността на управителя на дружеството по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, съдът правилно е приел, че е налице разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани тези задължения. Правилно е прието в съдебното решение, че между страните по делото е безспорно, че през ревизираните периоди Й. А. е била едноличен собственик и управител на дружеството, за което с ревизионен акт са установени публични задължения. Тези задължения не са погасени към момента на издаване на процесния ревизионен акт. Спорно между страните е осъществяването на останалите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. Споделя се приетото от решаващия състав, че ревизионния акт е незаконосъобразен на две основания, на първо място защото не е установено, че е изчерпана възможността за удовлетворяване на публичните вземания от задълженото юридическо лице и тъй като не са установени умишлено поведение на управителя, както и причинно-следствена връзка между неговото поведение и невъзможността установените задължения да бъдат погасени от основния длъжник. Относно имущественото състояние на „Булмед експорт 1“ ЕООД преди започване на ревизионното производство срещу управителя, съдът се е позовал на изслушаната по делото експертиза, според която задълженията на дружеството не са превишавали разполагаемите средства и налично имущество. Имало възможност, преди издаване на процесния ревизионен акт да бъдат събрани вземанията, без да се пристъпва към ангажиране отговорността на управителя на дружеството. Данъчната администрация преди да пристъпи към акцесорното производство е била длъжна да се увери, че дружеството не разполага със собствени средства или имущество, които да позволяват погасяване на публичните задължения. Не може обстоятелството, че ревизираното лице се е разпоредило с дружествените дялове без изготвена оценка, да се сочи като причина поради която не е изяснена възможността за насочване на изпълнението срещу юридическото лице. В конкретния случай не е проведено и надлежно доказване, както и не е установена пряка причинна връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъде събрано вземането. Изложените мотиви от АССГ в тази връзка се споделят от настоящия състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Неоснователно касаторът поддържа неправилност на решението, тъй като действията на управителя не са преценени с оглед нейното цялостно поведение – не оказано съдействие на органите по приходите и прехвърляне на дружествените дялове на трето лице, след като ревизионното производство е било образувано. Вярно е, че прехвърлянето на дружествени дялове е една от хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 ДОПК, но позоваването на тази хипотеза е схематично, както в ревизионния акт, така и в решението на директора на дирекция ОДОП. Действията на Й. А. във връзка с продажбата на дружествени дялове е интерпретирано и във връзка с твърдението, че са укривани факти и обстоятелства, които управителя е следвало да декларира, т.е. във връзка с хипотезата на чл.19, ал.1 ДОПК. При издаване на ревизионния акт, за установените задължения на „Булмед експорт 1“ ЕООД е ангажирана отговорността на управителя, само на основание чл.19, ал.1 ДОПК и това е изрично посочено. Продажбата на дружествените дялове, макар да е описана не е обсъждана във връзка с наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки на чл.19, ал.1, т.2 ДОПК. По тези съображения правилно съдът е приел, че не са реализирани всички изискуеми предпоставки на чл.19, ал.1 ДОПК, който е основанието за ангажиране отговорността на Й. А., в качеството й на управител на „Булмед експорт 1“ ЕООД, поради което и предвид тяхната кумулативност предвидена в правната норма, издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен. Във връзка с изложените по – горе мотиви, настоящата инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора и в полза на ответника следва да се възложат направените и претендирани своевременно разноски в касационното производство, за които е представен списък по чл.80 ГПК. От приложените доказателства за уговореното и платено по банков път адвокатско възнаграждение, е видно, че то е в размер на 1000 лв, които след превалутирането се равняват на 511.29 евро и в този размер следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,