Определение № 148 от 26.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 780/2018 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК във вр. чл.274,ал.1,т. 2 и чл.275,ал.2 във вр. с чл.262,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 168393 от 13.12.2017г. /неправилно наименована частна касационна/, подадена от [фирма] против Разпореждане № 45131 от 21.11.2017г. на СГС по ч.гр.д.№ 977/2017г., с което този съд, в качеството си на въззивна инстанция е върнал подадената от „Архитектурно бюро Център” частна касационна жалба вх.№ 121817 от 25.09.2017г. срещу определението, постановено по частното въззивно производство № 977/2017г. От изложеното следва, че компетентен да се произнесе по тази частна жалба е Софийски апелативен съд. Приложима е разпоредбата на чл.274,ал.2, изр.първо, предложение второ ГПК. СГС като въззивен съд е постановил разпореждане за връщане на частна касационна жалба - акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.274,ал.1,т.2 ГПК. Съгласно чл.274,ал.2,изр.първо, предложение второ ГПК, когато такъв акт е постановен от окръжен съд като въззивна инстанция, той подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Когато подлежащите на обжалване съобразно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК определения /и съответно разпореждания/ са постановени от въззивен съд, проверката относно тяхната правилност, включително валидност и допустимост, се прави само от една съдебна инстанция - от съответния апелативен съд, чието определение е окончателно. Хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е неприложима, т.к. тя касае определения на въззивен съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи развитието на делото, каквато хипотеза в случая не е налице. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т.о: