Определение № 533 от 27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. М., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат Д. С., и касационна жалба на П. А. М., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. С. срещу решение №88 от 02.03.2018 г. по гр.д. № 364/2016 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №82 от 12.06.2014 г. по гр. дело №416/2013 г. Елинпелинския районен съд за отхвърляне на предявения от А. Д. М. /починал на 07.06.2016 год. и заместен от наследниците му по закон - касаторите/ иск срещу В. Б. П., [населено място], с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 24 900 лв., представляваща частично вземане от главница в общ размер от 50 000 лв., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 13 400 лв. мораторна лихва, представляваща частично вземане от обща дължима сума в размер на 14 400 лв. върху главницата от 24 900 лв. за периода от 22.02.2008 год. до 08.02.2013 год. – датата на завеждане на исковата молба, като погасени чрез прихващане, по направеното от В. Б. П. възражение с насрещното й вземане за сумата 40 000 евро, изтеглена без основание от ищеца А. М. от откритата на името на ответницата сметка в „Банка на Кипър”, Г., както следва: на 21.11.2007 год. - 10 000 евро и на 31.01.2008 год. - 30 000 евро. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 16.10.2012 год. по гр.д. № 1258/2012 год. на САС ответницата В. Б. П. е осъдена да заплати на А. М. сумата 25 100 лв., представляваща част от главница в размер на 50 000 лв. по частично предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и сумата 1000 лв., представляваща част от обезщетение за забава за периода 22.02.2008 год. – 09.03.2009 г. Искът се основава на извършен кредитен превод на 12.02.2008 г. от банковата сметка на А. М. в „Общинска банка“ АД по сметка на ответницата П. в „Уникредит Булбанк“ АД за сумата 50 000 лв., като наредителят изрично е посочил в банковия документ, че преводът се извършва с цел „управление на средства“. Ищецът е твърдял, че сумата е преведена без основание и тъй като ответницата не е подала отговор на исковата молба и не е ангажирала доказателства съдът е приел, че ответницата не е доказала наличието на основание за получаване на посочената сума, поради което дължи нейното връщане. Видно от удостоверение за срочен депозит от 06.08.2007 год. и вносна бележка от 22.09.2006 год., на името на ответницата е открита сметка на Кипърска банка с № 15232475. По същата през периода 22.09.2006 год. – 11.02.2008 год. са извършени следните операции: на 22.09.2006 год. са внесени 1000 евро от ответницата, на 06.08.2007 год. са внесени и след това изтеглени 40 000 евро от А. М.; на 21.11.2007 год. са внесени и изтеглени 10 000 евро от ищеца; на 31.01.2008 год. са внесени 30 519,35 евро и са изтеглени 30 000 евро от А. М., а на 11.02.2008 год. са изтеглени всички останали средства по сметката в размер на 1523,18 евро. При депозиране на сумата 40 000 евро от ищеца на 06.08.2007 год. сметката вече е посочена като съвместна и е с нов номер - № 18564292, впоследствие - № 15232882, но също фигурира само на името на ответницата. Според показанията на разпитаната по делото свидетелка П. – дъщеря на ответницата, страните по делото живеели на съпружески начала, като през 2006-2007 год. открили банкова сметка в Г., в която били вложени пари, предоставени на ответницата. от нейната майка, за образованието на свидетелката – нейна внучка, като такава била и целта на откриването на сметката – спестовен влог за нуждите на детето. По сметката били вложени и лични средства на ответницата. Ищецът уредил всички формалности по откриването на сметката, тъй като ответницата не знаела гръцки или английски език. Бабата на свидетелката по това време работела и живеела в Г. и при едно от посещенията на ответницата с детето в С. било установено, че ищецът е изтеглил парите от сметката без знанието на ответницата. Сметката към този момент била на името на двамата, като от разпечатката било установено, че парите в общ размер на 40 000 евро са изтеглени на два пъти от А. М.. При проведения телефонен разговор с ищеца, на който присъствала и свидетелката, същият обяснил на ответницата, че изтеглил парите, защото имал нужда от средства, като обещал да ги върне. Впоследствие ищецът възстановил част от сумата в размер на 50 000 лв. по лична сметка на ответницата, като останалата част от дължимата сума в размер на 30 000 лв. не върнал и до момента. Свидетелката присъствала на много разговори между майка й и ищеца, при които ответницата искала обяснение за тегленето на парите и настоявала ищецът да й ги върне. Сметката била на името на двамата, за да помага ищецът при управлението на средствата и да урежда формалностите. Вложените в нея суми били лични средства на майката и бабата на свидетелката, като същите били спестени за образованието на свидетелката в А.. Свидетелката И. преди години присъствала на разговор между ответницата и нейната майка, когато обсъждали откриването на банкова сметка, Майката на ответницата казала, че иска да помогне за обучението на детето и в тази връзка ще даде спестени от нея пари от работата й в Г. в размер около 40 000 евро. От разговора свидетелката разбрала, че парите ще бъдат внесени в гръцка банка по съвет на А. М., заради по-високата лихва. Впоследствие, от разговор с П. свидетелката разбрала, че парите по сметката са изтеглени от А. М. без нейното знанието и съгласие. Според въззивния съд правното основание на частично предявения иск е чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. За останалата част от твърдяното вземане е формирана сила на пресъдено нещо с решението от 16.10.2012 год. по гр.д. № 1258/2012 год. на САС, с което ответницата е осъдена да заплати на А. М. сумата 25 100 лв., представляваща част от главница в размер на 50 000 лв., като вземането произтича от същите обстоятелства и се основава на извършения кредитен превод на 12.02.2008 год. от банковата сметка на А. М. в „Общинска банка“ АД по сметка на ответницата П. в „Уникредит Булбанк“ АД с твърдения, че сумата е преведена без основание, поради което дължи нейното връщане. Когато е уважен частичен иск, със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитива на същото за заявеното основание и размер. Основанието на иска не е самата правна норма, а фактите въз основа на които се предявява субективното право. Затова предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право и въз основа на които същото се претендира. Установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска, поради което същите не могат да бъдат предмет на повторна преценка в следващо съдебно производство, образувано на същото основание. Поради това в настоящото производство ответницата не може да доказва наличието на основание за получаване на сумата, тъй като със сила на пресъдено нещо е прието, че към момента на превода не е съществувало основание за извършването му. С оглед това и предявеният главен иск се явява основателен. При това положение съдът следва да се произнесе по евентуално направеното от ответницата възражение за прихващане за сумата 40 000 евро - вземане на ответницата към ищеца, с която последният се е обогатил без основание в резултат на извършени две тегления на суми – 10 000 евро през 2007 год. и 30 000 евро през 2008 год. от спестовния влог на името на ответницата в Кипърска банка, които средства са нейна лична собственост и такива, дарени от нейната майка. Възражението за прихващане е основателно. По делото е установено от показанията на разпитаните свидетели и представените писмени доказателства – извлечения от банковата сметка на името на ответницата в Кипърска банка и бележки за теглене, че средствата по банковата сметка в Г. в размер на 40 000 евро, внесени чрез ищеца на 06.08.2007 год., са лични средства на ответницата и такива, дарени от нейната майка /спестени средства от работата й в Г../ с цел осигуряване обучението на детето на ответницата в чужбина. Свидетелските показания са последователни, непротиворечиви и кореспондират със събраните писмени доказателства. Сметката първоначално е открита като срочен депозит на името на ответницата, а впоследствие е пререгистрирана като съвместна единствено с цел ищецът да помага при управлението на средствата и да урежда формалностите. Установи се също така, че ищецът изтеглил 40 000 евро от сметката без знанието и съгласието на ответницата. С оглед това следва да се приеме, че ищецът без основание и изтеглил от откритата на името на ответницата банкова сметка /на 21.11.2007 год. - 10 000 евро и на 31.01.2008 год. – 30 000 евро/, без нейното знание и съгласие, поради което тези суми подлежат на връщане от А. М.. Тъй като насрещното вземане на ответницата е по-голямо от размера на претендираната сума с частичния иск, последният подлежи на отхвърляне изцяло, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответницата, произтичащо от неоснователното обогатяване на ищеца с посочената сума в общ размер на 40 000 евро. Ответницата по касационната жалба В. Б. П., [населено място], оспорва жалбите. Касаторите в изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК са повдигнали следните въпроси: допустимо ли е предявяване на възражение за прихващане срещу предявен частичен иск за остатъка от претендираната сума при положение, че при разглеждането на делото по първия частичен иск възражение за прихващане не е направено, въпреки че ответникът заявява прихващане с вземане, което твърди, че съществува преди предявяването на първата искова молба; допустимо ли е разглеждането на възражение за прихващане, което е неясно и не дава възможност на ищеца да се ориентира какви факти трябва да доказва; правилно ли е основният мотив на съда за основателност на възражението за прихващане да се основава на показанията на свидетел – роднина по права линия на ответницата. Освен това твърдят, че решението е очевидно неправилно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №88 от 02.03.2018 г. по гр.д. № 364/2016 г. на Софийския окръжен съд. Само първият повдигнат въпрос е обусловил крайното решение. Останалите два въпроса са твърдения за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения, които не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК. Първият повдигнат въпрос е решен в съответствие с ТР№3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Според него след като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник, да възниква задължението по чл.131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск. Липсва основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на касатора във връзка с претендираното основание. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната трябва да се присъдят 1500 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.