Решение № 237 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Aдминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. М. Л. от Сирия, подадена чрез процесуалния представител адв. Петков, срещу решение № 26121 от 31.07.2025 г., постановено по адм. дело № 12195/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 12082 от 20.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и връщане на преписката на интервюиращ орган към ДАБ за ново разглеждане и произнасяне при съблюдаване на всички относими факти и обстоятелства. Ответникът председател на ДАБ, чрез процесуалния представител юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Б. М. Л. срещу решение № 12082 от 20.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и в установената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Прието е от съда също така, че в конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ, както и не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Според съда в случая не може да се обуслови извод за осъществено спрямо Б. Л. преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход. Напускането на Сирия съдът приема, че то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Въз основа на това съдът е приел, че правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Прието е от административния съд също така, че не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, както и да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо него, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/, поради и което правилно е отхвърлено искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ и по отношение на него не е и приложим принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Според съда липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Административният съд приема също така, че жалбоподателят доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави емигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. Л., обратно на изложеното в касационната жалба. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е съобразил и актуалното състояние на държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на последната приобщена по делото справка на Дирекция "Международни дейности" към ДАБ от 14.03.2025 г. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че съдът е постановил решението си въз основа на неактуална справка. Следва да се има предвид също така, че представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ на базата на преглед на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради и което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. С оглед на това и при отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. № МД-02-528/30.09.2025 г. се установява, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. Наред с това от представените по делото справки се установя и продължаващо усилие от страна на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. Няма причина Б. Л. да напусне Сирия под претекст, че е заплашен от мобилизиране, а изложените в касационната жалба доводи в тази насока са неоснователни. От представената пред касационната инстанция справка с вх. № МД-02-572/20.10.2025 г. е видно, че през м. февруари 2025 г., президентът на сирийското временно правителство Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Дори и евентуално да съществува възможност чужденецът да бъде призован за военна служба, съгласно Глава V, § 167-168 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, „в страни, където военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение често е наказуемо по закон. Наказанието в различните страни е различно и обикновено не се счита за преследване. Лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто поради неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец“. При така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на касационния жалбоподател се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. В случая отсъстват данни касационният жалбоподател да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство, като цялостният анализ на обясненията на Б. Л. налага обоснования извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави емигрант, както и правилно приема административният съд. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София-град е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,