Определение № 63 от 17.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 389/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Х. Г., чрез пълномощник адв. Р. С. срещу определение № 60388 от 03.12.2021 г. по ч.гр.д. № 3824/2021 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на същата страна против определение № 350 от 09.08.2021 г. по ч.гр.д. № 487/2021 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 606 от 29.06.2021 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 1569/2021 г., с което делото е изпратено по подсъдност на Варненския районен съд, съобразно правилата на местната подсъдност. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните. При обжалването на определението на Върховен касационен съд следва да се приложи редът за обжалване на определенията по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК пред друг състав на същия съд, тъй като с него за първи път касационната инстанция прегражда реда за защита срещу преграждащото определение на първоинстанционния съд, потвърдено с въззивното определение, като оставя не без уважение, а без разглеждане частната жалба, подадена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че контролът на определенията по чл. 121 ГПК е двуинстанционен, поради което частната касационна жалба е недопустима. Приел е, че определението по чл. 122 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК -не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентен съд да разгледа предявения иск и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението по спор за подсъдност не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е постановено по частна жалба срещу определение, преграждащо по нататъшното развитие на делото /т. 1/, нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие /т. 2/. Правилно с обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че обжалваното определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. По реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК на обжалване пред Върховен касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи развитието на делото определения, или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда развитието им. Определението, с което по частна жалба на страната въззивният съд е потвърдил прекратяване на исково производство пред сезирания от ищеца съд по отвод за липса на местна подсъдност, съответно изпращането му на надлежния съд, не е преграждащо за развитието на делото, поради обстоятелството, че правните последици от предявяването на иска и извършените процесуални действия запазват силата си и в производството пред съда, на когото делото е изпратено, нито има връзка с материалноправния спор, чието разрешаване предстои да се осъществи в исковия процес пред съответния надлежен първоинстанционен съд. Въззивните определения от категорията на обжалваното, с които по същество са разгледани жалби на основание чл. 121 ГПК, не подлежат на касационно обжалване по реда на чл. чл. 274, ал. 3 от ГПК, в който смисъл е установена практиката на Върховен касационен съд, изразена в определения № 410/2011 ч. гр. д. № 376/2011 II г. о, и опр № 477/2012 по ч. гр. д№ 281/2012 III г. о. По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о.