Определение № 344 от 11.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. против определение № 163 от 10.05.2022 г., постановено по гр. д. № 1219/2022 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влезлите в сила решение № 47 от 26.05.2020 г. по в. гр. д. № 13/2020 г. на Окръжен съд - Търговище и решение № 517 от 18.09.2019 г. по гр. д. № 445/2019 г. на Районен съд - Търговище и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Ответната страна „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Правилно в обжалваното определение е прието, че молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК и е недопустима. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол и защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна. Съгласно приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Тя няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е въвел доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не попадат в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК, както и когато изобщо липсват изложени съображения. Както се посочи по-горе правилно в обжалваното определение е прието, че молителката не е изпълнила задължението си за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК и не е отстранила тази нередовност в указания от съда срок. Съгласно т. 10 на цитираното тълкувателно решение преценката дали страната се позовава на относими към релевираните основания обстоятелства или доказателства, е относима към допустимостта на молбата за отмяна, а не към нейната основателност. Указанието на съда да се представи мотивирано изложение на основанията за отмяна не е изпълнено в срок. В случая представената в изпълнение на указанията молба вх. № 3950/04.05.2022 г. липсват каквито и да е твърдения, относими към някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК в подадената молба за отмяна. В молбата за отмяна също се съдържат само доводи, касаещи правилността на влезлите в сила решения, които не представляват основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 т. т. 1 - 7 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, а такива в настоящият случай не са надлежно обосновани. Предвид изложеното, определението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото С. Г. С. следва бъде осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД населено място сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение