Определение № 123 от 19.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2275/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т. Н., [населено място], представляван от адв. Н. Д., срещу решение № 1451 от 08.07.2016г. по в.гр.д. № 944/2016г. на САС, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение № 8852 от 22.12.2015г. по гр.д. № 11877/2014г. на СГС, ГО, I-13 състав за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева за неимуществени вреди вследствие смъртта на И. П. П.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следния материалноправен въпрос: „Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, причинена от пътно-транспортно произшествие, отглеждащият родител, макар починалият да не е бил осиновен приживе?“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното: Поради необходимостта от допълване и надграждане на съдебната практика по въпроса: „ Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?“, по този въпрос е образувано тълк.д. № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Тъй като въпросът, поставен в изложението по чл.284, ал.3 ГПК като значим за изхода на делото, се включва във въпроса, предмет на разрешаване по образуваното тълкувателно дело, производството по делото следва да се спре на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк.д. № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение