Определение № 5468 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1042/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 807 от 18.01.2024 г., подадена от името на Ц. П. В. чрез адв.Д. П., срещу решение № 491 от 14.12.2023 г., постановено по в.гр.д. № 659/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, в частите, с които е потвърдено решение № 1042 от 12.07.2023 г. по гр.д № 4937/2022 г. на Районен съд - Плевен за възстановяване запазената част на И. П. от наследството на П. П. чрез осъждането на Ц. В. да заплати на И. П. сумата 2055,05 лева за допълване на накърнената запазена част; намалено е дарението, извършено от М. П. в полза на Ц. В., със сумата 5521,02 лева и последната е осъдена да заплати на И. П. сумата 3105,61 лева за допълване на накърнената запазена част, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на касаторката да заплати на И. П. сумата 756,25 лева за разноски.

Касаторът твърди нарушения на процесуалния и материалния закон, допуснати от съда, както и необоснованост. В нарушение на материалния закон въззивният съд приел, че получената от ищцата сума 10886,36 лева не следва да се отнесе към запазената й част; че при формиране на наследствената маса тя следва да се намали със сумата 185,64 лева – задължения на наследодателката М. П., заплатени от касаторката; че изтеглянето от ищцата на суми от банковата сметка на наследодателката не представлява укриване на наследство по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН. Въззивният съд приел за неправилни изчисленията, извършени от първоинстанционния съд, но не отменил решението в съответната част.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната му част е очевидно неправилно. Формулирани са въпроси, които касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. П. изразява чрез адв.М. М. становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Тя е против въззивно решение, което подлежи на обжалване. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което по иск на И. П. срещу Ц. В. е постановено възстановяване запазената част на ищцата от наследството на П. П. като Ц. В. е осъдена да заплати на И. П. сумата 2055,05 лева за допълване на накърнената запазена част. За възстановяване запазената част на И. П. от наследството на М. П. е постановено намаляване на извършеното от последната дарение в полза на Ц. В., със сумата 5521,02 лева и Ц. В. е осъдена да заплати на И. П. сумата 3105,61 лева за допълване на запазената част на ищцата от наследството на М. П..

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата и ответницата са деца на П. П., починал на 27.04.2021 г., и М. П., починала на 27.04.2022 г. С договор за дарение от 27.12.1993 г. П. П. и М. П. дарили на Ц. В. и Н. Н. апартамент в [населено място]. Впоследствие след смъртта на дарителите Ц. В. дарила на Н. Н. своята част от апартамента.

Прието е, че към датата на смъртта на П. П. той не е притежавал свободно имущество, затова наследствената маса е формирана от дарените в полза на Ц. В. и Н. Н. апартамент в [населено място] и в полза на И. П. имот в [населено място]. Прието е, че с извършеното дарение на апартамента е накърнена запазената част на И. П., определена на 1/4 от наследството на П. П.. Във въззивната жалба на Ц. В. не е оспорена на сумата 2055,05 лева, с която първоинстанционният съд е постановил да се възстанови накърнената запазена част на ищцата от наследството на П. П..

Въззивният съд е обсъдили мотивите на обжалваното пред него решение и е препратил към тях по реда на чл.272 ГПК. При формиране на наследствената маса за определяне запазената част на ищцата от наследството на М. П. съдът включил сумата 10700,72 лева, определена като „чист актив“ – от сумата на всички вземания на наследодателката в размер 10886,36 лева е извадена сумата 185,64 лева – задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци; добавена е и стойността на дарения апартамент (притежаваната от М.П. част) – 34150 лева и е прието, че масата по чл.31 ЗН възлиза на 44850,72 лева, а запазената част на ищцата от нея е 1/3, равняваща се на 14950,24 лева. След приспадане на половината от стойността на чистия актив – 5350,38 лева, съобразно наследствените права на ищцата, районният съд приел, че запазената й част от наследството на М. П. е накърнена с 11042,04 лева. В това изчисление въззивният съд констатирал очевидна фактическа грешка, за която посочил, че подлежи на поправяне от първоинстанционния съд. Въззивният съд е посочил, че сумата, определена за възстановяване запазената част на ищцата от наследството на М. П., е изчислена правилно на 3105,61 лева. Отговорил е на довода във въззивната жалба относно изтеглени от ищцата суми от банковите сметки на наследодателката, че посоченото действие не представлява укриване на наследствено имущество.

При така постановеното от въззивния съд решение и данните по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Част от формулираните въпроси не съставляват правни въпроси, обусловили изводите на въззивния съд:

1. Длъжен ли е съдът при определяне предмета на спора да се съобрази с всички изложени от ответника обстоятелства в исковата молба и допълнителни молби?; 2. Длъжен ли е съдът при определяне предмета на спора по чл.30 ЗН да укаже на страните, че при формиране на наследствената маса по чл.31 ЗН следва да посочат притежаваните от наследодателя/ите движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му/им имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството или е достатъчно само ответника като бранеща се страна да ги сочи?; 3. Длъжен ли е съдът да определи обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно попълване на запазената част от наследството на ищеца, да обсъди всички доказателства, доводи на страните и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?; 4. При преценката на всички приобщени доказателства и всички доводи на страните съгласно чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК не се ли налага извод, че при обсъждането им доказателствата следва да се съпоставят, след което да се извърши тяхната съвкупна преценка по вътрешно убеждение, като решаващият орган съблюдава правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото? 5. Длъжен ли е съдът, когато има неяснота във фактическите твърдения на страните, да им постави въпроси за изясняване на фактическия спор, като укаже значението им за претендиралото право или направеното възражение?; 6. Препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл. 272 ГПК, освобождава ли въззивния съд от задължението му да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на проверката си по чл. 269 ГПК, извършвана в качеството му на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои, самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи?; 7. Задължен ли е въззивният съд, като втора инстанция по същество, да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателствени средства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал.3 ГПК, чл. 9 от ГПК и чл. 10 ГПК? Касаторът не обосновава защо счита, че касационното обжалване следва да се допусне по така поставените въпроси. Същите са изяснени както в правната теория така и в съдебната практика и нито цитираните процесуалноправни норми, нито материалноправните норми от ЗН се нуждая от тълкуване или изясняване. Не е обосновано по кои изложени от ответника обстоятелства и доказателства за тях не се е произнесъл въззивният съд; липсват твърдения фактическата страна на спора е останала неизяснена, както и че в наследствената маса не са включени всички притежавани от наследодателите активи. Не е посочено на кои възражения във въззивната жалба не е отговорил въззивният съд. Ето защо липсва общата предпоставка за допускане на обжалване по изложените въпроси.

По три от въпросите: Налице ли е укриване на имущество, когато наследник се разпоредил в своя полза с част наследственото имущество и губи ли право на дял от същото когато самият той претендира попълване на запазена част, но без да посочва това обстоятелство в ИМ?; Следва ли цялата стойност на разпореденото в своя полза имущество да се отнесе към попълване на запазената част на този наследник?; Следва ли при констатация за грешки при изчисленията въззивният съд да измени обжалвания пред него първоинстанционен акт или е достатъчно указването, че същият е правилен и това може да стане по реда на чл.247 от ГПК? - въззивният съд се е произнесъл и в този смисъл е налице общата предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване, но не и специалната такава.

Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН наследството се счита за мълчаливо прието и когато наследникът укрие наследствено имущество. В такъв случай той губи правото си на дял върху укритото имущество. Съгласно съдебната практика изтеглянето на паричните средства от банковите сметки на наследодателя и закриването на сметките съставлява действие на приемане на наследството, не на укриване на наследствено имущество (решение № 1238 от 5.X..1985 г. по гр. д. № 284/85 г., I г. о.; решение № 429 от 22.IV.1991 г. по гр. д. № 227/91 г., I г. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1991 г., бр. 8, № 12, стр. 12; решение № 10 от 10.I.1956 г. по гр. д. № 7819/56 г., IV г. о. Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения - 1956 г., С., Наука и изкуство, 1957 г. ). Липсва необходимост от изоставяне или промяна на посочената практика, такава не е обоснована и от касатора.

По въпроса с кое имущество се попълва запазената част на наследник с право на такава също е налице установена практика, която не се нуждае от промяна. Съгласно нормите на чл.30-31 ЗН наследникът с право на запазена част може да получи размера на своята запазена част от чистия актив на наследственото имущество извън завещанието или дарението, като се има предвид броя на наследниците и техните права на наследяване съгласно чл.5-10 от ЗН. От останалото имуществото извън заветите и даренията се допълват запазените части на всички наследници с право на такива. В случая въззивният съд с препращане към мотивите на първоинстанционния съд е приел, че от паричните вземания, които М. П. е имала към откриване на наследството 10700,75 лева, ищцата следва да получи за попълване на запазената си част сумата 5350,38 лева съобразно наследствените й права. Желанието на касаторката цялата парична сума, останала в наследството на М. П. и получена от ищцата, да се приспадне за попълване запазената част на последната, не почива на закона. За вземанията, които има към И. П., касаторката може да извърши прихващане със своите задължения към последната.

Процесуалният закон, уреждащ отстраняването на очевидна фактическа грешка, каквато е установената от въззивния съд грешка в пресмятането, е ясен и не налага тълкуване: поправката на такава грешка се извършва по реда на чл.247 ГПК от съда, който я е допуснал, а не по реда на чл.258 и сл. ГПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че отсъства специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по посочените три правни въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение.

Касационно обжалване не може да се допусне. В полза на ответницата следва да се присъди сумата 1200 лева – разноски пред настоящата инстанция, съобразно заявеното искане и представеното доказателство за извършване на разхода.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение