Определение № 2805 от 29.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1977/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. I ГПК. Образувано е по частна жалба на К. В. Д. срещу определение № 2156/27.08.2024 г. по в. гр. д. № 1868/2024 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение на предявените от нея срещу „Юробанк България“ АД установителни и осъдителни искове чрез спиране изпълнението по изп. дело № 13662/2021 г. по описа на ЧСИ, рег. № 838 на КЧСИ. Жалбоподателката заявява становище, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като от събраните в хода на делото писмени доказателства, както и приети заключения на съдебно-счетоводната експертиза се доказва по безспорен начин основателността на предявените искове за прогласяване нищожност на клаузи от договора за банков кредит, сключен между страните по спора, както и тези за връщане на недължимо платени суми по него. Основателността на исковете е прогласена и с влязло отчасти в сила решение № 10 481/22.07.2021 г. по в. гр. д. № 1727/2020 г. на Апелативен съд София, потвърдено от ВКС. Д. счита, че е налице и обезпечителна нужда, която произтича от възможността да й бъдат нанесени вреди в резултат на изпълнението по изпълнително дело № 20218380413662 на ЧСИ, тъй като ще бъде продадено притежаваното от нея имущество за удовлетворяване на несъществуващи нейни задължения към кредитора. Предварителното принудително изпълнение върху ипотекирания имот ще пререши спора и ще направи предявените искове безсмислени. По тези съображения жалбоподателката моли определението на въззивния съд да бъде отменено. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което следва да бъде разгледана като допустима. По същество жалбата е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство определение състав на Апелативен съд София е оставил без уважение искането на К. Д. да бъде допуснато обезпечение на предявените от нея искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, касаещи клаузи от сключен между нея и „Юробанк България“ АД договор за кредит, деноминиран в швейцарски франкове, и осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД чрез спиране изпълнението по изп. дело № 13662/2021 г. на ЧСИ, рег. № 838 на КЧСИ. В мотивите на определението въззивният съд е съобразил, че успоредно с висящото пред него исково производство се е развило друго такова по гр. д. № 8216/2018 г. на СГС, приключило с влязло в сила решение № 265655/2021 г., с което жалбоподателката е била осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД 94 519, 63 швейцарски франка – част от дължима главница, и е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който образувано изпълнително дело № 13 662/2021 г. на ЧСИ, рег. № 838 на КЧСИ. Производството по това дело е било спряно на основание чл. 309 ГПК, вр. с чл. 282 ГПК, но с произнасяне на ВКС по т. д. № 2703/2022 г., I т.о. и отхвърляне на молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 265655/2021 г. производството по изпълнителното дело е било възобновено. Посочил е, че исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са вероятно основателни, но липсва обезпечителна нужда, тъй като ответната банка разполага с паричен ресурс, с който да заплати задължението си, което евентуално ще бъде установено по делото /6 469, 01 швейцарски франка и 10 473, 23 евро/. Отделно е счел, че исканата обезпечителна мярка е несъответна на обезпечителната нужда, дори да е налице такава, тъй като тази мярка не цели да запази имуществото в патримониума на банката, а единствено да защити имуществото на ищцата, по отношение на което е насочено принудително изпълнение за парични вземания, които дължи по силата на влязлото в сила решение № 265655/2021 г. В приложение на чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на съда е длъжен да извърши цялостна проверка относно законосъобразността на атакуваното определение. Ограниченията на чл. 269 ГПК са неприложими в това производство. При постановяване на определението на състава стана служебно известен факта, че К. Д. е подала нова молба за отмяна на влязлото в сила решение № 265655/08.09.2021 г. по гр. д .№ 8216/2018 г. на СГС и по повод тази молба с определение № 2485/26.09.2024 г. състав на ВКС на основание чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК е спрял изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, както и на образуваното изп. дело № 13662/2021 г. на ЧСИ, рег. № 838 на КЧСИ. Съобразим, този факт обосновава извод за липса на обезпечителна нужда в полза на жалбоподателката към настоящия момент, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Тъй като същото не се ползва със сила на пресъдено нещо при промяна на обстоятелствата Д. може да инициира ново искане. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС